Отглеждам сина си сама. Той вече е на 13 години.
Дълги години работих в една фирма като счетоводител, но след това прегорях. Не можех да издържам на напрежението. Реших да си намеря работа в кафене, защото този вид работа ми харесваше повече.
Тъй като живеем извън града, трябва да ходя на работа доста рано. Ставам преди зазоряване, за да не изпусна първия автобус.
Един ден пристигнах пръв в кафенето и започнах да подреждам нещата. Когато се приближих до една от масите, чух детски глас.
Беше момиченце. На видима възраст около 5 години.
— Лельо, имате ли хляб?
Не разбрах как момичето се е озовало тук и защо е само.
— Какво правиш тук? – попитах.
— Търся храна за себе си и за брат ми. Клиентите често хвърлят остатъци под масата.
— Какво ще кажат родителите ти за това?
— Живеем с баба. Тя обаче е много стара – дори не става от леглото. Ако имате хляб, моля, дайте го, че брат ми е гладен вкъщи.
Помолих за няколко часа почивка от работа, купих хранителни стоки и отидох с момичето до дома й.
Когато прекрачих прага, дъхът ми замръзна. В апартамента цареше бъркотия и миришеше неприятно. На леглото лежеше полумъртва старица, а наблизо си играеше двегодишно момченце. Баба беше като в делириум, така че дори не ме забеляза.
Закарах възрастната жена в болницата и взех децата с мен. Синът ми ги прие добре и ги гледаше докато бях на работа. За една седмица ги охранихме и измихме.
Седмица по-късно разбрах, че бабата, единственият им роднина, е починала.
Наистина не исках да изпращам децата си в детски дом. През това време успях много да се влюбя в тях. Затова реших да стана техен настойник.
Днес имам три деца. И знаете ли, аз съм толкова, толкова щастлива. На стари години определено няма да съм самотна!
