Бях обикновено дете в обикновено семейство. Имах майка, баща. Ходех на градина и се къпех в любовта на баща ми. Мама не ме обичаше, но татко винаги ме наричаше неговата принцеса.
И тогава изведнъж всичко се обърна с главата надолу…
Никога няма да забравя онова обаждане. Татко се обади от командировка и ми каза да не го чакам да се върне. Бил се влюбил в друга жена и вече не иска да търпи лудориите на майка ми.
След като баща ми си тръгна, мама ме намрази още повече. Тя обвиняваше мен за всичко. Постоянно плачех и звънях на баща ми, а в отговор майка ми ме биеше и ми взимаше телефона.
Тя ми забрани дори да изричам името му.
Детството ми беше трудно. Нямах пари и се отличавах от другите.
Преди училище всичките ми приятели се обличаха в красиви униформи, но не и аз. Добре че съседката ми подари една опърпана и парцалива.
Майка ми просто не искаше да ми купува нищо.
— Нищо няма да ти купя! Дразниш ме! – крещеше ми тя в отговор на моите молби.
Но бях благодарна и на малкото, което имах. Приведох униформата в перфекен вид и заших всички дупки. На първите учебни дни стоях сама и плачех; майка ми не идваше с мен, за да не се срамува. Болката ме разкъсваше отвътре; не разбирах защо животът е толкова несправедлив.
Носих тази униформа до пети клас. Тогава майката на моята съученичка ми даде униформата на голямата си дъщеря; тя ми служи до дипломирането. Винаги носех употребявани обувки и дрехи, дори не можех да мечтая за нови неща.
Естествено, нямах приятели. Че кой би искал да се забърква с никаквица като мен? Бях презирана, подигравана и дразнена. Въпреки това завърших училище с отличен успех и отидох в университет.
Мама не ми помогна с нищо.
Колежките ми от университета се оказаха по-добродушни от съучениците ми. Те споделяха с мен козметика, дрехи и всякакви женски дреболии. Преместих се в общежитие, за да не се бъркам личния живот на майка ми.
Там срещнах бъдещия си съпруг. Той беше по-голям от мен, но аз се влюбих от пръв поглед.
Срещахме се шест месеца и след това той ме запозна с роднините си. Много се притесних, защото приличах на просякиня. Свекърва ми и свекър ми се оказаха много мили хора, изслушаха житейската ми история и ме подкрепиха. Шест месеца по-късно се преместих при тях.
На рождения ми ден в моя чест свекърва ми организира празничен шопинг. За първи път пробвах нови неща. Тя ме научи как да се гримирам, как правилно да комбинирам елементите от гардероба и как да се грижа за себе си.
Съпругът ми си намери добра работа. За нашата сватба баба му ни подари прекрасна селска къща.
По това време майка ми научила, че съм се омъжила и съм си уредила живота от „любезни“ хора… И веднага се присети за мен.
Тя дойде при нас и започна да иска пари. Свекърва ми извика мъжа си, той дойде и я изгони. За първи път през всичките тези години усетих, че има кой да се застъпи за мен.
Съпругът ми ме помоли да не общувам повече с майка ми, защото можеше да се очаква всичко от нея.
Наскоро станах майка. Майка ми не знае, че е станала баба. Свекърва ми замества и майка ми, и най-добрата ми приятелка. Много я обичам. Ненапразно казват, че как се отнасяш с децата, така те ще се отнасят с теб на стари години.
Бог ми изпрати добри хова срещу страданията ми. И съм благодарна.
