Аз съм кардиолог и знам: ‘Има живот след смъртта и този живот невинаги носи радост“

Морис Ролингс
Скрийншот; YouTube/Twelvefoundations

– Преди разглеждах разказите на пациентите за посмъртните им усещания или като разстройство на мисленето, или като плод на въображението. Но една сутрин, беше през 1977 г., се опитвах да върна един пациент към живота. Когато той дойде в съзнание, с трепет ми каза, че е бил в истински ад. Този човек беше толкова уплашен, че страхът му се предаде и на мен. Тази и други подобни ситуации не ме оставиха съмнение, че има живот след смъртта и че този живот невинаги носи радост – това е убеждението на кардиолога Морис Ролингс, който има богат опит в реанимацията на пациенти.

При връщането на пациенти към живота Мориц Роулингс открил, че ако разпитате оцелял веднага след реанимация, често можете да чуете от него за неприятни преживявания, получени от другата страна на живота. Именно на тези впечатления на пациенти кардиологът посвещава книгата си.

В нея Роулингс представя случаи на негативни посмъртни преживявания, за които неговите пациенти са разказвали.

„Пречите ми да работя с вашия ад“

– Винаги съм вярвал, че смъртта е физическо угасване. Но трябваше да се откажа от възгледите си, защото един ден се озовах лице в лице с друг свят. В онзи ден преглеждах пациент. Той беше на четиридесет и осем години. Работеше като селски пощальон, казва Морис Роулингс.

По време на прегледа сърцето на този пациент спряло. Пациентът паднал на пода пред очите на Ролингс. Лекарят направил всичко възможно, за да спаси живота на този човек. Няколко пъти пациентът идвал в съзнание и отново го губел. Всеки път, когато пациентът отварял очи, той разтърсвал кабинета с оглушителен писък. Твърдял, че е в ада и се молел за спасение.

„Страхувах се да не загубя пациента. Но още повече ме уплашиха думите му за ада. Когато пациентът дойде на себе си, лицето му беше изкривено в ужасна гримаса. Той трепереше целият. Отворил широко очи, той заговори припряно: „Не разбираш ли? Аз съм в ада. Помогни ми.“ Първоначално отхвърлих думите му, вярвайки, че пациентът го казва поради силен емоционален стрес. Казах му: „Пречите ми да работя с вашия ад“, спомня си Морис Ролингс.

Лекарят скоро се убедил, че страхът на пациента му е истински. Пациентът бил в състояние на ужас, каквото Роулингс не бил виждал никога преди. Когато пациентът отново дошъл на себе си, той помолил лекаря да се помоли за него.

„Аз съм лекар, не свещеник“, нервно отговорил Морис Ролингс на това искане.

Пациентът продължи да настоява, твърдейки, че това вече е единственото му спасение. Осъзнавайки, че това е последната молба на пациента, Ролингс си спомня думите на кратка молитва, която е научил в неделното училище. Докато продължавал да спасява болния, той се молел на глас.

Този пациент бил спасен. Изпратен бил в отделението. А Роулингс се прибра у дома. След като прекрачил прага на апартамента си, лекарят веднага се насочил към рафта с книги. Тук намерил Библия и започнал да чете. Морис Ролингс искал да намери описание на ада в тази книга.

Няколко дни по-късно Ролингс отишъл при спасения пациент, за да го попита какво е видял по време на сърдечния арест. Докторът искал да разбере дали е виждал огнена яма и същества, покрити с козина.

– За какъв дявол ми говориш? Никога не съм виждал нещо подобно – казал пациентът, гледайки доктора изненадано.

Морис Ролингс описал подробно на пациента какво се е случило в момента на спасяването му. Пациентът обаче не бил запазил никакви негативни спомени или чувства за този ден. Ролингс предполага, че спомените му са били толкова ужасни, че в крайна сметка са били изтрити от съзнанието на пациента.

„Когато напуснах този живот, разбрах, че върша грях, но не виждах друг изход.“

Морис Роулингс смята, че нашият свят познава само добри преживявания близо до смъртта, защото интервютата с пациенти, преживели клинична смърт, се провеждат няколко дни след събитието. През това време, според лекаря, лошите впечатления се изтриват от паметта на човек и той помни само положителните си чувства.

Роулингс не бил първият, който излязъл с тази идея. Лекарят Уолтър Майерс също настоял за незабавен разпит на такива пациенти, като казва:

„Мисля, че науката може да научи много, ако лекарите започнат да разпитват пациенти теведнага след като излязат от безсъзнание. Възможно е в този момент те все още да имат в паметта си виденията, които са им се явили, когато са били в безсъзнание. Впоследствие тези видения могат да бъдат премахнати от паметта на пациента.

След като започнал да изучава този феномен, Морис Ролингс се обърнал към колегите си, питайки ги дали са срещали подобни случаи. Някои от тях съобщават за подобни усещания при своите пациенти.

Така Роулингс научава за един случай, случил се на петдесет и три годишна жена, решила да сложи край на живота си по собствена воля.

– Бях домакиня. Струваше ми се, че всички членове на семейството ми се отнасят към мен като към слуга. Понякога се държаха така, сякаш ме нямаше. Една вечер реших, че не искам да съществувам така. Когато си тръгнах от този живот, разбрах, че върша грях, но не виждах друг изход”, казала жената.

След като изгубила съзнание, тя открила с ужас, че животът й не е свършил. Жената си спомнила, че в този момент се е видяла да се спуска бавно в черна дупка. Тя виждала малко светлинно петно ​​в тъмнината, което ставало все по-голямо с всеки изминал момент.

Скоро жената успяла да види, че на дъното на ямата гори огън. Колкото по-надолу слизала, толкова по-горещо ставало и по-трудно дишала. Жената била ужасена от видяното. Тя си спомнила за Бог и започнало да го моли да й даде още един шанс.

Тази жена дошла на себе си, докато била в болницата. Казали й, че е била в безсъзнание от два дни. Пациентката веднага разказала на лекаря за своите преживявания, но той обяснил тези видения като халюцинация, причинена от приема на голямо количество лекарства.

Advertisement