„Съвременните хора най-често се отнасят към молитвата като към остарял обичай, като към варварски предразсъдък. Но като лекар се убедих, че молитвата не е илюзия. Това е сила, толкова реална, колкото и гравитацията
Виждал съм пациенти, които победиха болестта си чрез усилието на молитвата, след като всички други методи на лечение са се провалили“, казва френският хирург и носител на Нобелова награда Алексис Карел.
Алексис Карел прави това изявление в началото на 20 век, след като става свидетел на невероятна случка с един от неговите пациенти.
„Бях убеден, че й остават един-два дни живот.“
Родителите на Карел били дълбоко религиозни хора и Алексис споделял техните възгледи. Но след като влязъл в медицинския факултет, бъдещият хирург изоставил вярата си.
През пролетта на 1902 г. Карел решава да отиде във френския град Лурд. Хирургът бил чул, че от 1883 г. в този град са регистрирани няколко хиляди изцеления от естествените извори на Лурд.
Записите на тези изцеления били отворени за лекари и учени, желаещи да проведат свои собствени разследвания и да оспорят всеки записан случай.
Когато Алексис Карел тръгва на това пътуване, той не знае, че то ще му коства кариерата.
На път за Лурд хирургът наблюдава един от пациентите, който пътува с него в същия влак. Това момиче, умиращо от туберкулозен перитонит, се казвало Мари Байи. Лекарите смятали пациентката за безнадеждна.
– Пациентът беше тайно прехвърлен на влак, пътуващ за Лурд, тъй като транспортирането на такива пациенти беше забранено. През целия път проверявах състоянието на този пациент. Бях убеден, че й остават един-два дни живот – спомня си Алексис Карел.
След пристигането си Мари Байи настоява да бъде отведена до извора Лурд, въпреки че Алексис Карел й препоръчал да си почине след уморителното пътуване. Хирургът се страхувал, че пациентът няма да издържи пътуването.
Докато е в Лурд, Алексис Карел отбелязва, че състоянието на пациентката му се подобрява всеки ден. Мари Байи се прибрала у дома практически здрава.
Историята на това момиче скоро попаднала на страниците на френските вестници. Във възторжени статии за Мари Байи се споменава и името на Алексис Карел, който потвърждава истинността на случилото се.
Научната общност настоява Карел да изрази публично мнението си за случилото се. Обръщайки се към вярващата страна, хирургът призова да не се правят прибързани заключения, че в случая с Мари Байи се е случило чудо.
Карел препоръчал и на колегите си да не отказват да изучават факти, които не могат да бъдат обяснени от научна гледна точка.
Мари Байи, след изцелението си, става сестра на милосърдието, грижи се за бедните болни и доживява до 58 години.
А Алексис Карел, след изявленията си по делото Байи, бил преследван от колегите си и бил принуден да напусне Франция. Въпреки това хирургът се връща, за да посети отново Лурд и да стане свидетел на нови изцеления.
„Не е имало случай, когато молитвата да не е донесла положителен резултат“
Как молитвата влияе на човека? Според Алексис Карел на този въпрос може да се отговори чрез систематично наблюдение на молещите се.
„Научих за някои от свойствата на молитвата, общувайки с хора, живеещи на Запад и Изток, с пациенти, с лекари, с хора от различни професии и различни класи“, отбелязва хирургът.
Освен това Карел натрупва известен опит, докато работи като хирург. Години на наблюдение на възстановяването на тъканите и зарастването на рани му помогнали да разбере, че молитвата има някои лечебни свойства.
Затова хирургът казва, че има всички основания да се радва, когато види, че пациентът му започва да се моли, тъй като в този случай възстановяването ще дойде по-бързо.
Лекарят обърнал внимание и на факта, че молитвата е необходима не само на болните. Всеки човек има нужда от нея, точно както от кислород.
– Човекът се състои не само от материя, но и от дух. А духът, въпреки че живее в нашите органи, се простира отвъд пространството и времето. Имайки предвид всичко това, не е ли допустимо да мислим, че ние едновременно живеем както във физическия свят, така и в една нематериална, невидима среда, която е също толкова необходима за нас, колкото и материалният свят? – това е въпросът, който Алексис Карел задава на научната общност.
Карел вярвал, че когато човек казва молитва, той се свързва с неизчерпаемата жизнена сила на невидимия свят, която привежда в движение цялата Вселена.
„Всички ние се стремим да развием ума си, но малко хора се стремят да развият духа си, чиито проявления са моралните чувства, чувството за красота, чувството за святото. И без да развиете духа си, е невъзможно да създадете силна личност“, твърди Карел, който приписва краха на нашата цивилизация на липсата на качества в хората.
– Молитвата въздейства на духа и тялото ни, очевидно в зависимост от нейната интензивност и от това колко често човек се моли. Преклонената и упорита молитва винаги се увенчава с успех“, казва Алексис Карел.
