Къде отива енергията, че винаги не достига? Класика в жанра – събуждам се и вече нямам сили да стана и да отида на работа. А обикновено човек трябва да има достатъчно, за да работи непрекъснато от зори до здрач.
Нашите прабаби отглеждаха по десет деца, като същевременно поддържаха зеленчукова градина, добитък, домашни животни и дори успяваха вечер да бродират гоблени и никой не се оплакваше от прегаряне, като съвременните майки с две деца и миялна машина наблизо.
Хората имаха ли повече сила? Повече енергия? Имаха! Енергийният глад, подобно на енергийния вампиризъм, е изобретение на 21-ви век, което преди беше много рядко. И така, къде отива силата ни и защо трудно се попълва?
Откъде идва нашата енергия?
Когато бях пламенен материалист, бях сигурна, че енергията се произвежда от митохондриите в човешките клетки. Така ни учи медицинската наука. Ядях храна, хранех клетките с хранителни вещества, те започваха да работят и митохондриите пуснаха електрическа енергия, която задвижва ръцете/краката.
Но тогава възниква въпросът: защо моята колежка в офиса току-що се върна от обяд и вече се оплаква, че няма сили да работи?
Познавам доста хора, които се хранят добре, но в същото време ги мързи да се грижат за себе си, не искат да излизат от вкъщи, нямат сили да почистят апартамента, дори и да има вековни отлагания на прах в ъглите: „О, добре, малко съм мързелив“.
Мързелът е първият признак за слаб заряд на нашата вътрешна батерия. Енергичният човек никога не е мързелив! При нас не е като при котките/кучетата? Те ядат и тичат, но преди да ядат, едва влачат краката си. Но този принцип не работи за хората, защото хората са духовни същества, а не животни.
Енергията, която основно ни движи, е от по-фино, духовно естество, въпреки че в един момент преминава в биологична форма.
Отне ми 5 години, за да разбера това. И разбрах, че електрическата енергия, от митохондриите, е важна част от нашата човешка енергийна система, тя е в нас от животинския н произход. Но това е само част, а има и втори компонент.
Основната движеща сила на човека са умствените конструкти (мисли), чувствата и емоциите. Според нашето човешко разбиране животните нямат нито мисли, нито чувства; те имат само емоции в зародиш.
Какво отличава енергията от храната от духовната енергия?
Мислите, чувствата и емоциите доставят на човека най-важната част от неговата енергия – духовната енергия. И за разлика от физическата (електрическата), тази Енергия е безгранична, тя никога не може да свърши. Но защо усещаме загуба на сила?
Мисля, че на всеки се е случвало: вие сте на почивка някъде в Турция, отишли сте на екскурзия. Жегата е ужасна, нещо не е наред, има много скучни спирки по какви ли не магазини с туристически боклук на смешни цени, гладни сте и вече проклинате желанието си да пътувате.
Всичко, за което мечтаете сега, е плажът до хотела. И така най-сетне се влачите с всичките си сили по стълбище от хиляди стъпала, потейки се и ругаейки, до върха на планината и изведнъж се открива удивително красива гледка към безбрежното море, зелените планини и синия купол на небето пред вас.
Дъхът ви спира от възторг… започвате да цвилите от възторг, снимате се на всеки камък и т.н., и т.н. Къде отиде умората? Къде отиде изтощеното състояние на „Ще умра“? Откъде внезапно намерихте тези нови сили, въпреки че не сте яли никаква храна и дори не сте имали време за почивка/сън?
Просто е: досегът с красотата ви изпълни с радост, а радостта е изобретателна емоция, която незабавно инжектира мощен заряд от енергия в тялото. Тоест във вас има енергия и винаги е имало, но тя може да бъде освободена само чрез съзнанието.
В този мой пример съзнанието получи повод за радост от контакта с красотата на природата. Това е духовна радост, тя не е достъпна за животното, нито едно животно не може да възстанови силата си само като види красив пейзаж, но такава способност е дадена на човека. По време на нашето хипотетично пътуване тази радост ни се случи случайно, не сме я предизвикали умишлено.
Но ако разберем как да се свържем с този вътрешен източник на енергия, бихме могли да черпим енергия от него в неограничени количества съзнателно, когато имаме нужда и колкото ни трябва.
Там е заровено кучето: можете да получите съзнателен достъп до този безкраен резервоар чрез мисли, най-важното е да знаете как да мислите правилно.
Кой „изяжда“ енергията ни?
Вие и аз живеем и постоянно мислим, общуваме помежду си, чувстваме и този процес на мислене и чувстване е сферата на нашето съзнание. В същото време повечето хора са свикнали да мислят и чувстват според шаблони: както за себе си, така и за света около тях.
Във вътрешното пространство това са диалози със себе си, нашите мисли за себе си, начинът, по който се отнасяме към себе си, всичко това носи Енергия. И тук започваме да я губим.
Енергията на живота изтича от нашия вътрешен свят всеки път, когато се отдадем на разрушителни мисли и/или се държим разрушително спрямо себе си.
Примери за такова разрушително отношение: позицията на жертва/обвинител/гордост/агресия/недоволство/вина и много психологически състояния, за които знаете твърде добре.
Всяка вътрешна борба ни отнема енергията: когато разделим хората на наши и чужди (и започнем да мразим чуждите и защитаваме своите), на лоши и добри (и започнем да осъждаме лошите, доказвайки си, че аз добър, аз съм не такъв, той колко е лош) и т.н.
В днешно време хората често говорят за токсични хора и токсични взаимоотношения Наистина има доста от тях, но по някаква причина не започват разговора с най-важното – че те не трябват да бъдат зли и токсични.
Факт е, че нито един човек, дори и най-дивият непознат, няма да ни причини такива щети, каквито ние сами си нанасяме. Да, точно така, ние се самоизяждаме със смъртна храна, лишавайки ни от достъп до този безграничен източник на сила и Енергия, който е готов да се влее в нас всеки момент, но по някаква причина ужасно ни е страх да допуснем това.
Кахърим се за глупости и дребнавости.
Потокът от негативни мисли ВИНАГИ е много по-лош от причината, която го е предизвикала.
Именно този вид предъвкване на различни негативни сценарии на поведение/действия/мисли, без значение дали са чужди или ваши собствени, е огромна ГУБА на жизнена енергия.
След един ден „превъртане“ през някаква негативна ситуация се чувствате като изцеден лимон, въпреки че може изобщо да не се натоварвате физически.
Познато ли ви е? Знам, че ви е познато, аз самата обичах (преди, сега се отървавам от този навик) да изтощавам себе си. Понякога се изтощавате толкова много, че просто падате от умора, въпреки че в действителност не сте държали нещо по-тежко от черпак в ръцете си.
Всяко раздразнение към някого винаги е загуба на енергия.
Няма значение, че свекърва ви наистина е направила нещо лошо или че съседите пробиват стените в 3 сутринта. Факт е, че ако започнете да изгаряте от справедлив гняв за това, вие се вкарвате в капана на загубата на сила.
Не тъщата/съседката/шефът/синът/Топлофикация ви лишава от сън, спокойствие, сили, нерви, здраве (подчертайте, ако трябва), а вашата РЕАКЦИЯ на действията им. Имало е, има и ще има негативни ситуации, номерът е да се научите да не се поддавате на емоции за тях.
Много е лесно да получите енергия!
Обратната ситуация работи на 100%. Спомнете си усещането, кгоато те влюбени. Летите над земята! И няма значение, че имате бърза работа, ремонт на дома и роднините от Перник още не са пристигнали – няма значение!
Работите до изтощение, но само мисълта за любимия човек е като инжектиране на кенче Red Bull директно в кръвта ви и силата ви се утроява. В спорта всеки треньор знае колко важна е положителната психологическа нагласа на спортиста, колко подобрява представянето.
Доброто, дори бих казала, любящото отношение към себе си е равносилно на постоянното пребиваване във ВЛАСТ, в така нареченото „ресурсно състояние“, когато имате достатъчно Енергия за всичко.
Не съм открила Америка тук, тонове психологическа литература са написани за позитивността, но тогава защо вампирите и токсичните не изчезват около нас?
Знам колко е трудно да започнеш да работиш върху себе си, ако ВЕЧЕ нямаш сили. Те не са достатъчни за самото позитивно мислене, с помощта на което ни се предлага да получим източник на енергия.
Работете над себе си и не позволявайте на ситуациите да ви крадат енергията.
