Кристина е щастливо омъжена и има три деца. Тя описа връзката си с настоящия си съпруг със статус във фейсбук:
„Спомням си момента, в който за първи път изпитах чувства към него. Колкото повече растяха, толкова повече се борех с тях. След тежък развод не исках да започвам любовна история наново – бях доста щастлива от връзката си със собствения си цинизъм. Животът продължаваше. Не исках да променям нищо.
Но Филип беше много различен от всички. От всички мъже, които съм познавала. Той ми се струваше напълно лишен от егоизъм, много търпелив…
Той никога не ме съжаляваше. Колкото и ужасно да ме разтърсваше животът, той винаги виждаше в мен светлина и сила. Аз самата бих искала да намеря в себе си това, което той някога видя в мен.
Стараех се да го отблъсна от себе си, доколкото можах.
Изливах върху него всичките си проблеми, цялото си раздразнение и умора . Надявах се да се обърне и да си тръгне. Но той остана. Просто ме прие такава, каквато съм. Заедно с всичките ми кусури.
След известно време го запознах с децата си. Никога не им давахме да разберат, че сме във връзка: не се прегръщахме или държахме за ръце. За децата Филип беше просто мой приятел.
Няколко седмици след първата ни среща с децата се случи един инцидент.
Денят тогава се оказа много тежък: лежах с температура, 3-годишната ми дъщеря също беше болна. Посред нощ тя повърна точно на килима, започна да плаче силно, което веднага събуди сина ми, който реши внезапно да се ядоса на всички, също избухна в сълзи и врещеше.
С висока температура пробвах едновременно да успокоя децата, да почистя килима и да измия дъщеря си – усещах как постепенно губя ума си.
Помислих си: „И кой мъж ще иска такъв живот?“
В пълно отчаяние се обадих на Филип: „Ела. Ела веднага. Ти каза, че ме искаш, че искаш да си с мен и да споделиш всички трудности на живота – ела веднага.“
След 20 минути той беше у нас.
Децата все още крещяха, а аз се опитвах да изтъркам килима. Мислех, че ще се извърне с отвращение, ще се ядоса, че го събуждам посред нощ, ще си тръгне и никога няма да се върне.
Вместо това той без излишни думи ме изпрати да си почина, успокои децата и ги сложи да спят. После се приближи до мен, целуна ме по челото и каза:
„Да, искам това. Всеки момент от живота ти. Искам и трима ви.“
Оттогава минаха почти седем години, но Филип все още е с нас, все още не е против да почисти след децата ми, да говори с големия си син след тежък ден. Дъщеря ми винаги му звъни на работа, когато трябва да реши нещо по математика… Той ги обича така, както някои хора не обичат собствените си деца.
Този мъж, този прекрасен човек, който имаше смелостта да влезе в живота ми и да размие горчивината му… Безкрайно съм ти благодарна за всичко. Аз и децата ми“.
Прекрасна приказка, която се случила в реалния живот. Именно в такива връзки се намират всички възможни потвърждения на любовта!
