Съпругата ми спря да се грижи за себе си. Косата й винаги е прибрана на кок, а неизскубаните й вежди са загубили всякаква форма. Напълно забрави за маникюра. Спря да носи ярките рокли, които някога толкова обичах.
Те бяха заменени от широки панталони с дълги тениски, с които се разхождаше из вкъщи, а след това си лягаше с тях.
Сутрин, след душа, не отиваше до огледалото, а веднага се местеше в кухнята, за да сготви нещо. Целият този образ се допълваше от увиснало коремче, ужасен целулит и килограми, умножени по две от времето, когато се запознахме.
Някога се влюбих в това грандиозно, красиво момиче, което много мъже гледаха. Бях горд, че тя е тази, която върви по улицата до мен.
А после се оказа, че живея в една къща с градинско плашило и след като реших, че не искам да виждам подобна „красавица“ до себе си, я напуснах.
Година по-късно я срещнах на случайно на улицата и просто не разпознах бившата си жена! Беше добре познатата червенокоса красавица с чаровна визия и усмивка, която очароваше всеки с вида си.
Привличаше вниманието на случайните минувачи. Тя бе облечена в пищна рокля, която доста сполучливо подчертаваше тънката й талия. Кокетните къдрици на раменете подчертаваха леката й походка. Тя беше толкова красива.
Къде бяха изчезнали наднорменото тегло и гънките по корема? Красивият маникюр и яркият цвят на червилото подчертаваха женствеността на образа. Не можех да повярвам на очите си! Майката на трите ми деца вървеше насреща ми!
Приличаше на кралица.
Едва тогава разбрах защо се бе занемарила така. Разбрах, че фигурата на жената не се връща към нормалното толкова бързо след раждането, особено след като разликата между двете най-малки деца е много малка. И че докато се е грижила за тях, не е имала време за себе си.
И че просто няма къде да носи роклите си, тъй като прекарва цялото си време с децата.
В онези кратки моменти, когато децата спяха, тя отделяше време не на себе си, а на мен – на съпруга си. Къщата ни беше винаги чиста, а на масата винаги ни чакаше вкусен обяд или вечеря. И носеше широки и безформени дрехи за удобство.
Съпругата ми винаги се грижеше за семейството и му се радваше. И въпреки факта, че беше почти постоянно уморена, тя винаги беше усмихната и весела.
Едва сега разбрах, че добра съпруга не е само тази с красива външност. Добрата съпруга е грижовна майка, вярна любима и умна домакиня. И само глупак като мен може да остави такава жена с три малки деца заради фигурата й.
Децата пораснаха малко и майка им имаше повече време за себе си; сега тя можеше да ходи в салона, на фитнес и можеше да обръща повече внимание на външния си вид.
Гледайки бившата си жена, не можех да подредя мислите си: „Защо не разбрах това навреме, защо си позволих да причиня това на нея и децата ни, защо не можах да забележа всичко по-рано?“ Изгубих всичко и останах сам…
Не оцених този подарък от съдбата, който получих. Надявам се, че жена като нея ще срещне по пътя си достоен мъж, който умее правилно да оцени истинската женска красота.
И никога няма да забравя този житейски урок.
