Освободителят на България от османско робство, известният руски военачалник Михаил Дмитриевич Скобелев, остана в историята като Белия генерал.
Така той бил наречен от турците – Ak-paşa (Ак-Паша), защото се появявал в битки в бяла униформа и на бял кон. Белия генерал Скобелев бил вярващ, много набожен човек. Той често се молел на глас за дълги периоди от време. И дълги години Михаил Дмитриевич живеел с говорещ папагал на име Кромка. Той е главният герой на тази история.
Веднъж подарили на Скобелев много скъпа книга на военна тематика. След поредно четене той я оставил отворена на масата и се заел със служебните си дела.
А когато се върнал, с ужас видял, че това уникално, ценно и рядко издание е разкъсано на парчета от любимия му папагал, който незнайно как е излязъл от клетката. Праведният гняв на генерала нямал граници. Той грабнал една мухобойка и започнал да гони пернатото чудовище, крещейки: „Ще те убия!“…
Виновната птица ловко отлетяла зад килера и се скрила там. Тя постъпила умно и мъдро. Нямало как да я измъкне оттам …
Тогава генерал Скобелев, търпелив и състоятелен военен, решил да изчака доброволното предаване на негодника. Той седнал на дивана срещу килера и започнал търпеливо да чака папагалът да излезе…
И така, около половин час по-късно, иззад килера започнали да се чуват умолителни и покайващи се думи: „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния!“…
Думите на святата молитва били повтаряни отново и отново: „Господи Исусе Христе, смили се над мен грешния!“
Папагалът Кромка не само си спомнял думите, които чувал от стопанина си всяка вечер, но дори копирал интонацията му. И най-важното, от големия си речников запас той избрал най-необходимата фраза в този момент и я приложил много точно.
Мухобойката изпаднала от ръцете на онемелия от изненада генерал. Сърцето му трепнало и било трогнато. Опитен човек, видял много в трудния си живот, старият воин Михаил Дмитриевич Скобелев се разчувствал и започнал да плаче.
И тогава извикал на папагала зад килера: „Добре, грешнико, излитай! Бяхте помилван! ”
След няколко мига умната птица щастливо забъбрила на рамото на Белия генерал.
