Тази история се помни дълго време в нашето село. Хората си преразказват събитията от онези дни и историята придобива все повече и повече нови подробности. Но основната тема остана същата.
Това е историята на приятелство между коте и гарван с трагичен край, който не може да остави никого безразличен.
Семейна двойка живяла дълги години в селото. Те имали къща, голямо стопанство и зеленчукови градини, които давали добра реколта. Отглеждали крави и кокошки. Отглеждали домашни любимци. Имали и деца. Всичко им било наред.
Но времето минавало, мъжът и жената остаряли и вече не можели да се грижат за толкова много животни. Децата пък пораснали и отишлли да живеят в града. Те поканили родителите си да дойдат с тях, но старците решили да доживеят живота си в родното си село.
И така се случило, че старците останали сами. Заедно с тяхната котка, която скоро родила само едно коте. Но след тежко раждане майката починала. Без майчиното мляко котето отслабнало и лежало с часове в градината на слънце, без да реагира на случващото се около него.
Стопаните го гледали колкото могат, но нищо не радвало бебето. То изчезвало пред очите на хората, които го обичали.
Един ден старците забелязали, че гарван с черно оперение, което на слънцето блещукало в лилалво, неуморно наблюдавал котето. Те не прогонили птицата, въпреки че се страхувалли, че ще нарани бебето.
Но истината била друга.
Един ден, наблюдавайки котето и гарвана отдалеч, те видели необичайна картина. Гарванът кацнал от клон на земята точно до котето. След като кацнал до котето, гарванът започнал да го разглежда. Котето на свой ред подушило птицата и започнало да търка муцуната си в черните криле.
Запознанството се състояло, но играта продължила. Всеки от тях изразил радостта си от общуването. Гарванът подскачал и кълвял земята близо до котето. А пък котката удряка птицата с малката си лапа и дори се опитвала да му хване клюна.
Котето и гарванът общували всеки ден, лудувайки на слънце.А гарванът от време на време носел на котето малки подаръци, уловени бръмбари или червеи.
Така минали няколко дни. Скоро котето вече не можело да участва игрите. То отслабвало все повече, не можело да стои на краката си.
Стопанинът му го завел при ветеринар в града. А гарванът, който наблюдавал от дървото подготовката на приятеля си и отпътуването , бил много развълнуван. Птицата била много притеснена за котето и вероятно била предвидила последствията от това пътуване.
Котето било толкова слабо, че вече не се интересувало от нищо. След прегледа ветеринарният лекар излязъл със своята присъда. Нелечима болест довела котето до до изтощение. Неъзможно било да се спаси, а да го оставят живо означавало да го обрекат на още по-тежки мъки.
Тъжният стопанин се сбогувал с домашния любимец, като го погалил по главата. След инжекцията котето заспало спокойно и никога повече не се събудило.
Мъжът отново потупал бебето по главата и се замислил. Можело да се сбогуват с мъртвото коте и да го оставят в клиниката, където малкото му тяло щяло да бъде погребано. Но си помислил, че гарванът трябвало да види котето за последен път и да се сбогува с приятеля си.
И това било правилното решение.
Старците положили малкото телце в градината, където обикновено си играели приятелите. А после влезли в къщата. Гарванът кацнал от дървото и застанал до неподвижния си приятел.
Първоначално не разбрал защо най-добрият му приятел не реагира на присъствието му и не си играе. Той мълчаливо гледал котето. Само няколко мига по-късно гарванът издал силен, страшен звук и отлетял в неизвестна посока.
Явно птицата успяла да разбере, че се е случила трагедия и котето си е отишло завинаги. Старите хора решили, че черният гарван е отлетял завинаги.
О, колко са грешали, без да са наясно с психологията на птицата.
Жената изкопала достатъчно дълбока дупка, за да побере напълно любимото й коте. И да не могат бездомните кучета да разкопаят гроба. Тя увила мъртвото коте в одеяло, сложила го в дупката и се огледала.
Черният гарван, приятелят на котето, седеше на едно дърво и наблюдаваше церемонията. После се изправи на лапи, наведе глава в знак на любов и уважение към малкия си приятел и се сбогувала завинаги.
Била много трогателно сцена. Жената се разплакала, съпругът също проронил тежка мъжка сълза. Но сбогуването с малкото не свършило дотук. А това, което видели старците, трогнало още повече сърцата им.
След като приключили погребалната церемония и се върнали у дома, мъжът и жената дълго време тъжали и плакали. Но поглеждайки през прозореца, те видели невероятна картина.
Гарванът се върнал на гроба на приятеля си и поставил на гроба земен червей – същият, като онези, които му носел приживе. Постоял известно време наблизо, размахал криле и отлетял завинаги.
Гледайки този трогателен спектакъл, мъжът и жената избухнали в сълзи, оценявайки колко силно може да бъде приятелството между животните и колко трудно е за тях да губят приятели.
