Преди няколко седмици пътувах по работа в друга държава. Разбира се, пътят беше труден за мен, защото разстоянието беше доста голямо.
И най-сетне дойде моментът да се прибирам у дома. Преди това изобщо не можех да спя и по време на полета наобратно мечтаех да поспя поне няколко часа.
Но желанието ми явно не е беше предопределено да се сбъдне. До мен седеше млада двойка, която имаше две деца: момчето беше на пет години, а момичето на две години.
Веднага се подготвих, че през целия полет ще има истерии и разправии. Нищо подобно обаче.
Изненадах се много, когато видях, че децата седяха възможно най-тихо, сякаш ги нямаше. Все бяха заети с нещо. А по време на полета родителите или им четяха книга, или ги учеха на букви и цифри.
И се оказа, че когато децата се изморяваха да четат, родителите веднага им намираха друго занимание, за да не капризничат хлапетата. Подобно отношение и възпитание наистина ме изненадаха.
За първи път видях родители, които се интересуват от децата си и не се опитват да ги разсейват с телефоните си.
Едва в края на полета момиченцето започна да се върти и да показва недоволството си, на което майка й каза:
„Ами ако Андрей от детската градина те види как се държиш сега. Мислиш ли, че щеше да те хареса тогава?“
И момичето веднага се усмири.
Усмихнах се. Иска ми се да има повече такива осъзнати и всеотдайни родители.