От бивша колония до водеща държава в света! Днес Сингапур е една от най-богатите и красиви страни в Азия. Как го е постигнала? Основната роля е на Ли Куан Ю, който е първият премиер на страната след получаването на независимост и управлява от 1959 го 1990 г.
През 1965 г. БВП-то на глава от населението е $400 (2,5 пъти по-малко от днешен Таджикистан), през 2018 г. тя вече е в ТОП 3 по БВП на света.
Разказваме ви какви управленски решения помогнаха на правителството на Ли Куан Ю да постигне това, което днес се нарича Сингапурско икономическо чудо.
Тайната на успеха на Ли е, че той бил верен на принципите си.
„Създадохме Сингапур буквално от нищото. Започвайки със 150 души в бедно рибарско селище, построихме един от най-големите градове в света на два градуса от екватора. В такава близост до екватора е имало само още една цивилизация – маите на полуостров Юкатан“, така ръководителят на Сингапур коментира просперитета на страната си.
Унищожаване на корупцията
„Ако силата на държавата, която управляваме, се използва не за подобряване на живота на мнозинството, а за напълване на джобовете на малцинството в йерархията на властта, то лошо ни се пише“, казва Ли Куан Ю.
Той бил твърдо решен да премахне корупцията: „Ако искате да победите корупцията, трябва да сте готови да изпратите приятелите и семейството си в затвора.“
От първите дни на работата си като държавен глава Ли Куан Ю се придържа към принципа, че законът е еднакъв за всички. Търсенето на нарушения било еднакво за всички, независимо от социално положение, длъжност, финансови възможности, лични и семейни връзки и др.
Без значение кой бил хванат в нарушение, изключения нямало. Когато големите чиновници били хващани в корупция, в най-добрия случай се сбогували с държавната служба завинаги.
Осъдените за особено тежки престъпления, ако имали време, бягали от страната. Тези, които нямали време, били пращани в затвора.
В мемоарите си „История на Сингапур: от Третия свят към Първия“ Ли Куан Ю отбелязва, че корупцията в Азия е била ежедневие от векове. Днес Сингапур неизменно остава в ТОП 10 на световните класации на държави с минимални нива на корупция.
Жестоката борба с корупцията помогнала за ограничаване на триадите. Така се наричат мафиотските групировки в Югоизточна Азия, чиято роля в живота на повечето страни в региона е огромна. Сингапур няма този проблем.
По отношение на бизнеса, едни и същи правила на играта в Сингапур означават, че всички предприятия работят при равни условия, няма отстъпки или бариери пред местния или чуждестранния бизнес.
Мотивиране на хората
Ли Куан Ю противодейства на корупцията не само с тояга, но и с морков. И в същото време решил проблема с недостига на персонал в държавните агенции, с който се сблъскал от първите си дни в кабинета на министър-председателя.
На кандидатите за висши позиции в правителството на Сингапур били предложени заплати на нивото на висшия мениджмънт на големи частни корпорации.
Най-високоплатените адвокати били назначени за съдии. Предложен им бил още по-висок доход. Заплатите на съдиите в Сингапур възлизат на стотици хиляди долари годишно. А през 1990 г. достигат 1 милион долара.
Ли Куан Ю искал да напълни страната с умни хора, които са способни да учат. „Беше много важно да научим децата си да мислят“, казва той.
Министър-председателят направил всичко възможно чуждестранните компании да обърнат внимание на страната му. Той искал другите държави да разположат бизнеса си в Сингапур и да осигурят работа на хората.
Наред с нарастващите заплати на обикновените граждани били предложени непарични мотивации: висококачествено и достъпно образование, медицина, жилища.
Ли Куан Ю обърнал специално внимание на жилищния въпрос.
Колкото по-лесно е за един обикновен гражданин да си купи апартамент, толкова повече ще обича родината си, смята бившият премиер на Сингапур.
Ли Куан Ю позволил на сингапурците да харчат част от пенсионните си спестявания за покупка на жилище.
А когато търсенето на нови жилища, които да заменят по-нискокачествените стари, предизвикал ръст в цените на квадратните метри, той предложил на желаещите алтернатива – не да купуват нов апартамент, а да подобрят състоянието на съществуващ с помощ от субсидия от държавата.
