Всички в магазина знаеха, че тя идва на работа в осем сутринта подута от алкохол, но трезва. Тя измиваше пода, избърсваше прозорците, изваждаше храната с изтекъл срок на годност от хладилника, която „момичетата“ бяха оставили за нея, и отиваше да си купи поредната бутилка.
Само аз, старата управителка на магазина, си спомнях, че някога чистачката не беше просто чистачката Елена, а работливата чаровна Елена, която бе моя заместничка.
Но тогава дойде трагедията.
След смъртта на съпруга й и дъщеря й в автомобилна катастрофа, Елена се превърна от цъфтяща 35-годишна жена в сива сянка. Всичко започна с „няколко питиета за сън“. По-нататък – още. Търпях и я убеждавах. Но после „пропадналата“ Елена бе забелязана от шефовете на магазина и я уволниха.
Няколко месеца по-късно я намерих на пазара в компания на жени, които сортираха зеленчуците, и й предложих да работи в магазина като чистачка. Но с едно условие: идва на работа трезвена, а после да прави каквото си иска. Елена се съгласи.
Надявах се и се молех нещо в живота на Елена да се промени. И тази промяна дойде най-неочаквано.
Един ден малко улично куче последва Елена. Явно бе усетило миризмата на кренвирши от торбата. То или тичаше напред, или изоставаше малко. На Елена й стана жал за малкото рошаво куче, жената извади кренвирш от торбата и го даде на кучето. то подуши плячката, размаха опашка и избяга нанякъде с кренвирша в зъбите.
Това продължи три дни. Елена се чудеше защо кучето не ядеше лакомствата веднага, а ги отнасяше някъде. „Може би има кученца там?“ – помисли си жената и вместо по обичайния път към пазара тръгна след кучето.
Животинчето свърна към изоставени гаражи. Елена, тихо, за да не подплаши кучето или малките, я послед. Пред очите й се разкри сърцераздирателна картина.
В гаража мръсно момиче седеше върху купчина парцали. Кучето сложи кренвирша пред нея и седна редом, размахвайки опашка. Момичето разчупи кренвирша наполовина, даде едната на кучето, а другата започна да яде лакомо.
Elena ахна. Момичето скочи на крака:
– Лельо! Не съм аз! Кучето Рошльо го открадна!
– Не се безпокой, мило! Аз дадох ан Рошльо кренвирша ! Ако искаш ще ти дам още!
– Наистина ли?
– Наистина! Ако искаш, ела с мен, ще те нахраня със супа. – Елена едва сдържа сълзите си.
– Да, и след това да ме предадеш на ченгетата! И те да ме отведат в сиропиталището! – каза невярващо момичето.
Тогава Елена си спомни колко неподреден и занемарен беше апартаментът й с куп бутилки, стоящи под масата, и изведнъж лесно се съгласи:
– Е, като не искаш, не идвай. Утре ще донеса още.
Цял ден, забравяйки за пиенето и глада, Елена почистваше дома си. След това опакова някои от вещите на дъщеря си в чанта и си легна. Тази нощ тя спа неспокойно. Сънува починалата си дъщеря, и момичето от гаражите, и Рошльо .
На сутринта целият магазин беше изненадан.
Чистачката дойде в магазина някак освежена и погледът й вече не беше празен и изгубен. Тя бързо почисти, грабна малко храна от хладилника и плахо се приближи до отдела за сладкиши:
– Мария, искам двеста грама сладки.
– С карамел или шоколад? – попита пълничката Маша.
– С шоколад! – намръщи се Елена – Но се увери, че са пресни!
Тя грабна сладките и избяга от магазина. „Влюбила ли се е или какво?“ – клюкарстваха продавачките.
А зад ъгъла преданият Рошльо вече чакаше Олга.
Три дни по-късно жената все пак успя да доведе Гергана, това беше името на момичето, у дома. Момичето, измито и преоблечено, пиеше чай и разказваше как родителите й са починали на почивка, а тя е била отведена от баба си, защото баба й била стара и болна.
Споделяше колко зле било в сиропиталището и че е избягала и ако отново попадне там, пак ще избяга. А Елена слушаше и тайно бършеше сълзите си.
На сутринта Елена решително почука на вратата ми:
– Вяра! Трябва да ми помогнеш!
– Елена, тъкмо се сетих каква жена беше преди седем години! Е, седни и ми разкажи.
Елена ми разказа за Гергана и Рошльо.
– Имаш връзки! Помогни ми да получа попечителство. Искам да е моя дъщеря.
Няма да ви разказвам колко трябваше да тичаме из кабинетите и какви връзки ми трябваха, за да докажем, че Елена е „втора братовчедка“ на Гергана , това е отделна история.
Но малкото момиченце промени Елена. Тя дори не се сещаше за „питие и лека мезе“; възвърна си предишния вид, започна да работи здраво.
Днес работи като регионален мениджър продажби във веригата магазини. Сега тримата живеят щастливо: Елена, момичето Гергана и мъдрото куче Рошльо.
