Иван се връщаше от нощна смяна, изморен до пълно изтощение. Искаше да се прибере и да се изтегне на леглото, заспивайки дълбоко.
Работата беше тежка, но освен в мината, беше невъзможно да се намери работа след освобождаването от затвора.
Той имаше по-голям късмет от много други – бе си намерил работа на строеж, въпреки съдебното си минало. Живееше с други работници в общежитие. В неговото положение можеше да се надява само на тежка физическа работа.
За да пресече пътя, Иван зави през парка, надявайки се да стигне по-бързо до алеята.
Изведнъж отгоре на една пейка видя голям вързоп. Приближавайки се, момчето замръзна. Увито в някакъв плат или одеяло, пред него лежеше бебе.
Иван се спря изумен. Тялото му копнееше за сън. Душата му обаче потръпна от факта, че може би детето е лежало в парка много часове в късната есен.
Предпазливостта го предупреди да не се замесва в тази история заради криминалното си досие. Накрая обаче младият мъж се реши.
Да отнесе малкото бебе в апартамент, където живееха 15 мъже, беше немислимо. Затова притиснал бебето до себе си Иван се насочи към дома за сираци, покрай често беше минавал.
Отвориха му, въпреки ранния час. Иван обясни ситуацията. Беше момиче. Приемащата медицинска сестра каза: „Няма бележка от майката. Предлагам да я кръстим Ирина“.
— Е, така да бъде — усмихна се Иван. Прибра се със спокойна душа и спа цял ден.
След този случай мъжът често започна да мисли за живота си. Нямаше останало семейство, но някак жадуваше за топлина и уют.
Иван често се сещаше за бебето и дори понякога звънеше в дома, за да пита как е то. Носеше му играчки и храна.
Когато Ирина порасна, той започна да я посещава с подаръци. При всяка среща момиченцето подаваше на мъжа рисунки, на които момиченцето беше заедно с баща и майка.
След някоя година се случи нещо интересно.В сиропиталището постъпи на работа нова служителка, приблизително на същата възраст като Иван. Тя веднага забеляза доброто отношение на мъжа към изоставането момиче. Доброто му сърце я плени.
Самата тя беше бивш възпитаник на този дом и знаеше добре колко важно е семейството за едно дете.
Но Божидара също знаеше, че едно малко момиче никога няма да бъде дадено на самотен мъж. Жената искаше много да помогне на двамата така скъпи за нея хора. Тя наистина харесваше Иван, оказа се, че навремето именно той е открил детето в парка и 10 години не е спрял да я посещава!
А малката Ирина наистина очакваше с нетърпение нейният татко Иван да я заведе у дома. За нея той бе най-близкият й човек.
За тези години и в името на малката Ирина Иван се беше развил. Бе станал бригадир и бе взел апартамент с кредит. Но липсата на семейство правеше ситуацията безнадеждна!
С времето Иван и Божидара се сближиха. Срещите им в дома за деца се пренесоха навън. След време те решиха, че могат да официализират връзката си и да сбъднат мечтата на Ирина!
Оформиха всички документи, обзаведоха стаята на момичето и се отправиха към сиропиталището. Момичето се хвърли на врата на Иван, след което прегърна Божидара.
Тя забеляза, че днес баща й сияе от радост. Той приклекна пред дъщеря си и тихо каза: „Ира, събери си нещата. Прибираш се у дома! С мама те очакваме с нетърпение.“
Така се сбъдва светлата мечта на дете, чийто баща го откри на една пейка – а след 10 години се случи чудото да се сдобие с истинско семейство.
Така бе свързан животът на Иван и Божидара. Те били обединени от радостта от добротата и щастието, дарени на един малък човек. От такива истории човечеството само печели.
Защото всички хора, живеещи на земята, са добри и светли, способни на така велики дела. Хареса ли ви тази история?
