Когато станах на 23 и завърших университет, родителите ми ми направиха много неочакван подарък. Подариха ми малък женски дакел. Нямах абсолютно никаква идея какво да правя с него.
Нищо, помислих си аз, кръстих я Барби и така започнахме да живеем заедно. Родителите ми обясниха подаръка си с това, че винаги съм мечтала за куче от детството. Винаги са смятали, че не съм достатъчно самостоятелна и не са искали да ми подарят куче, защото смятали, че няма да мога да се грижа за него.
Но вече са сигурни в мен и затова са ми направили подобен неочакван подарък.
Разбира се, бях изненадана, но и много доволна, защото наистина мечтаех да имам четириног приятел, който да живее с мен. След известно време родителите ми помогнаха и да си купя апартамент. Така се преместихме в новия ми дом заедно с кучето Барби.
Междувременно реших да започна работа на непълен работен ден в един от хранителните магазини, който не беше много далеч от апартамента ми.
Видях, че търсят нов работник в отдела за хранителни стоки и кандидатствах. ССобственичката на магазина беше доста строга, но когато организираше корпоративни събития за нас, персонала, те винаги се случваха по най-добрия начин.
И така, в края на април Нина, нашата шефка, обяви, че на 1 май отиваме извън града на барбекю. Тя винаги ни взимаше с микробуса си и аз с радост ходех с тях.
Този път обаче е случи нещо неочаквано.
Предупреждението
В нощта на 30 април срещу 1 май кучето ми изобщо не ме остави да спя: ту скачаше върху мен, ту започваше да пълзи към мен или ненадейно започваше да ближе лицето ми.
Не можах да разбера какво се случва, но си спомних, че сестра ми има същото куче, между другото сестрата на Барби, и по този начин в деня преди сестра ми да бъде гост на сватба кучето я предупредило, че на сватбата ще има проблеми.
И наистина – на сватбата няколко гости се оказали натровени, някои дори попаднали в реанимация.
Ето защо реших да променя плановете си за следващия ден, сутринта се обадих на шефката си и я предупредих, че няма да присъствам на барбекюто. След което съвсем забравих за случилото се.
Вечерта обаче, около 21:00 ч., един от служителите ми се обади и ме информира, че напът за барбекюто Нина изпуснала контрол над микробуса и претърпяла ужасна катастрофа. Няколко души били тежко ранени, а собственичката на магазина починала на място.
Много се изплаших и реших, че кучето ми е предусетило какво може да се случи. Оттогава наричаме моята Барби „куче-предупредител“ и винаги наблюдавам поведението й.
