Цзя Хаиксия и Цзя Уенчи са най-удивителните еколози, които някога сте виждали. Единият е сляп, а другият е безрък, но двамата мъже успели да използват останалите си способности, за да засадят повече от 10 000 фиданки през последните 10 години.
Физическите недъзи им попречили да си намерят работа, но пък станали причина за хармонично сътрудничество в озеленяването на терена край реката, която тече зад родното им село.
Днес обилното и възхитително зелено, пълно с дървета, парче земя в китайското село Йели в окръг Джингсин, Хъбей, някога е било безплодна земя само с камъни и плевели. Били нужни 12 години, за да може мястото да се превърне в това, което е днес, и всичко това е благодарение на всеотдайните усилия на двамата приятели.
„Аз съм неговите ръце“, казва Хаиксия, „Той е моите очи.“ Ние сме добри партньори“.
Мъжът е роден с катаракта на едното око, а през 2000 г. губи напълно зрението си след инцидент. Уенчи претърпял инцидент, когато бил на 3 години.
Хаиксия казва, че една случка със сина му е събудила желанието му да живее и работи.
Един ден момчето се прибрало вкъщи и казало на баща си, че е видял дете да бели и яде портокал: „Ухаеше толкова силно, че ми се струваше, че и аз го вкусих.“
Семейството на Хаиксия живеело толкова бедно, че портокалът бил непозволен лукс за тях. Тогава мъжът твърдо решил, че трябва да се научи по някакъв начин да работи и да живее за сина си.
Заедно с Уенчи те измислят начин да си заработват прехраната от дървета. А и така могат да подобрят екологичното състояние на местата, в които живеят те и техните деца.
Властите не начисляват на хората с увреждания наем за земя.
Оттогава всеки ден в 7 сутринта по двамата приятели отиват на работа. По подкана на безръкия си приятел Хайкс отсича резниците, събира ги и ги засажда в изкопаните дупки.
Те са бедни хора и нямат достатъчно пари, за да купят фиданки, така че разчитат на резници от пораснали дървета, които засаждат отново и създават нов живот.
По време на съвместната си работа се научили как да преодоляват трудностите, причинени от техните увреждания.
Успели са това чрез синергия: Уенчи носи Хаиксия на гърба си, когато пресичат буйната река, а след това Хаиксия се катери по дърветата, за да отреже клоните, които ще бъдат засадени в дупките, които той ще изкопае в земята. След това Уенчу поема грижата за фиданките, като ги полива.
Естествено, процесът протича малко по-бързо от скоростта на костенурка. Но това не попречило на двама работници да отгледат 10 000 дървета през последното десетилетие! Кой друг може да се похвали с подобно постижение?
И мъжете не планират да спрат: „Ще направим всичко, за да постигнем още повече. Ние стоим на собствените си крака,” добавя Уенчи – „Плодовете на нашия труд са сладки.”
