Казвам се Андрей. На 42 години съм. С жена ми и дъщеря ми живеехме в малко градче, животът тук е добър и не е толкова шумен, колкото в големия град.
Когато дъщеря ни навърши 14 години, тя загуби майка си. По това време ми беше много трудно.
Усетих цялата тежест на живота с дете тийнейджър. Все пак се стараех да я разбирам и подкрепям, за да не си усложняваме отношенията. Дарих й цялата си обич. Животът продължи и дъщеря ми порасна.
След като завърши 12 клас, реши да запише право в града. Галя живееше на квартира и се прибираше всеки уикенд. Учеше добре, но не поддържаше никакви връзки с никого, въпреки че беше красива и забавна млада дама.
През 3-тата година на обучение тя започна да се прибира все по-рядко, затова си помислих, че може би си е намерила работа. Когато дойдоха празниците, дущеря ми отново каза, че няма да може да дойде да ме види. Това ме изненада, но не й казах нищо, осъзнавайки, че най-вероятно е заета.
Лятото беше към своя край.
Беше ми мъчно, но продължих да прекарвам дните си сам.
Една вечер дъщеря ми ми се обади и ме помоли да се срещнем на гарата. Много се зарадвах, че все пак е успяла да дойде.
Рано сутринта отидох на гарата. В далечината видях дъщеря си. Беше сама, но държеше нещо в ръце. Първоначално не видях какво държи, но после ми се изяссни – държеше бебе.
— Татко, запознай се с Мишо!
— Как да се запозная, дъще? Чие дете е това? Защо си дошла с него?
— Моят син, тате. Съжалявам, че не ти казах нищо. Но не мога да се откажа от него.
Чутото не се побираше в главата ми. Не можех да повярвам. Как е могло да стане това? Защо дъщеря ми е скрила бременността си от мен? През цялото време, докато идвах на себе си, Галя държеше бебето в ръцете си и го целуваше нежно.
— Дъще, обясни ми защо наричаш това бебе твое? Наистина ли си го родила?
— Тате, съжалявам отново. На път за вкъщи ще ти разкажа всичко.
Галя ми разказа покъртителна история. Сподели ми как се запознала със студент от по-голям курс, който започнал да й обръща специално внимание. Казва се Владимир. Никой не се интересувал така от нея, освен аз, нейния баща. Той не бил като другите момчета, които били много груби.
Той веднага предложил на Гала да излязат заедно, но няколко седмици по-късно заминал за родния си град…
Момчето го нямало близо месец. Не се свързал с нея и не й писал. Галя си помислила, че я е изоставил, но след месец той се върнал.
Негодуванието и гневът й веднага изчезнали. Заживели щастливо заедно. Връзката им родила нов живот. И двамата били много, много щастливи. Дори планирали да си направят малка сватба след раждането на детето.
Но животът е жесток. Преди Галя да стигне до родилния дом, с Владимир се случил инцидент.
Бил блъснат от кола. Той прекарал 4 дни в кома, а след това лекарите съобщили, че няма да може да се възстанови, тъй като пораженията, които е получил, са несъвместими с живота.
Дъщеря ми преживяла сама голяма скръб. Никой не можел да й помогне и тя се страхувала да ми се обади; нямаше други роднини или приятели.
Помогнала й е акушерката, която е изродила бебето. Тя я приюти, помогна й с детето, успяла да я успокои и да й обясни, че вече има за кого да живее.
Когато разбрах какво е преживяла дъщеря ми, не можех да оставя нея и внука ми в беда. Галя обожава сина си и му разказва истории за баща му. Синът му вероятно много прилича на него.
И расте сред обичащи го мама и дядо.
