Джак провери защо кучето му Ралф лае така ожесточено навън и откри, че до него лежи изоставено бебе. Това дете се оказа специално момиче, което промени живота му завинаги.
Въпреки богатството си, Джак беше известен като един от най-милите и щедри хора в града. Животът му изглеждаше напълно щастливв, докато преди три месеца не разбра, че жена му му изневерява с най-добрия му приятел.
След развода съпругата му се преместо в друг щат с бившия му най-добър приятел. Джак обаче не позволи тази ситуация да втвърди сърцето му и остана мил с околните. Всички обаче знаеха, че въпреки дружелюбието си той беше доста самотен човек.
За да се справи със самотата, Джак си взе куче и го кръсти Ралф.
— Поне ти няма да ме предадеш, нали, Ралф? – каза той един ден, усмихвайки се тъжно.
Ралф се оказа много умно и добро куче и бързо свикна с живота в дома на Джак. През деня той пускаше кучето в градината, където то тичаше ан воля, а когато го налягаше умората, само се прибирапе в къщата.
Един ден, след като пусна Ралф на улицата, Джак забеляза, че той не се е върна. Погледна навън и чу кучешки лай в далечината. Кучето му бе излязло извън двора и ожесточено лаеше. Какво бе намерило?
Джак прескочи оградата и хукна по посока на лаенето. Когато излезе на пътя, той видя Ралф да седи до бебе, което лежеше повито в кошница на тревата.
„Горкото дете“, каза тъжно той, като не можеше да повярва, че някой може да остави безпомощно бебе на улицата.
Той огледал наоколо за да види дали няма някакви вещи на детето, но не откри нищо. Бебето плачеше в кошницата, а Ралф нежно я побутваше с нослето си, сякаш й съчувстваше.
Джак намери бележка в кошницата. Той въздъхна и я прочете:
„Не търси родителите й. Това дете вече е твое. Погрижи се за нея.“
Преди да прибере бебето вкъщи, Джак отиде до най-близкия магазин и купи адаптирано мляко и памперси. У дома я нахрани и й смени пелените, след което се обади в полицията и съобщи за случилото се.
„Това бедно дете беше оставено на улицата само с дрехите на гърба си. Нямаше възрастни наоколо, затова я прибрах“, обясни Джак.
Полицията обеща да провери камерите за видеонаблюдение, за да открие родителите й. Засега обаче трябваше да намерят приемно семейство за момичето.
Като чу това, Джак не се поколеба.
— Мога ли аз да стана неин настойник? – попита той. — Управлявам бизнеса си от вкъщи, така че няма да имам проблеми с отглеждането й.
Полицията му взе документите и след проверка комептентните органи разрешиха момичето да остане при него. Джак се грижеше за нея няколко месеца и когато стана ясно, че родителите й не могат да бъдат открити, можеше да стартира процедура по осиновяването й.
Джак не губи време – той оформи всички необходими документи и официално осинови бебето, като я кръсти Емили в чест на своята майка, която някога го бе отгледала сама.
Той обичаше Емили като своя собствена дъщеря и й осигуряваше всичко необходимо и дори повече.
От своя страна Емили обожаваше Джак. Тя го смяташе за своя герой и винаги искаше да бъде близо до него. Те обядваха заедно, разхождаха се в парка, ядяха сладолед в любимите си заведения и прекарваха време в центъра за игри.
Когато Емили навърши седем и тръгна на училище, много родители и учители отбелязаха колко много приличаше на Джак. Дори приятелите на Джак се шегуваха, че изглеждат „като близнаци“.
Джак никога не бе смятал Емили за осиновена дъщеря, затова прие тези думи като комплимент и просто се усмихна.
Един ден Емили си играеше с Ралф в двора, падна и одраска главата си на асфалта. Докато Джак лекуваше раната с антисептик, той забелязал нещо невероятно.
„Само виж, миличка! „Имаме еднакъв родилен белег!“ – изненада се той.
Джак не го беше забелязал преди, защото петното беше скрито под косата на Емили.
„Винаги ни е било писано да бъдем заедно, татко“, каза Емили, като бършеше сълзите и се усмихваше.
Джак се чудеше как е възможно подобно съвпадение и реши да направи ДНК тест. Той изпрати проби от косата на Емили и своята собствена в лабораторията.
Три седмици по-късно получи резултатите – 99,9% съвпадение. Емили беше негова биологична дъщеря.
Тъй като Джак винаги е бил верен на съпругата си, това означаваше само едно – бившата му съпруга е била бременна с детето му.
Той веднага й се обади.
— Какво искаш, Джак? – отвърна намусено тя.
— Защо не ми каза, че имаме дъщеря?
— Не исках да отглеждам детето ти и не исках да те виждам повече. Затова я оставих на улицата. Знаех, че ще я намериш. „Чао и не ми се обаждай повече – каза тя и затвори.
Джак не можеше да повярва на това, което чу. Стана му толкова тъжно, че се разплака. Но все пак се радваше, че се бе погрижил за собствената си дъщеря от самото начало.
— Какво се е случило, татко? – попита притеснено Емили.
„Всичко е наред, скъпа. „Просто съм много щастлив“, отговори той. — Помниш ли как ти казах, че си изпратена при мен от небето, дори и да не съм ти истински баща?
Емили кимна.
— Ти си истинският ми баща, татко. — Не го забравяй — нежно го поправи тя.
„Да, скъпа, аз съм истинският ти баща. „Ето, виж, ДНК тестът го потвърждава“, каза той, подавайки й резултатите.
„Казах ти, татко, винаги ни е писано да сме заедно“, каза Емили, прегръщайки го.
Няколко години по-късно Джак отново намери любовта. Той често посещаваше училищните събития на Емили и накрая се влюби в една от нейните учителки.
Две години по-късно те се ожениха и Емили скоро имаше по-малка сестра.
Емили пое ролята на голяма сестра с гордост и радост.
Оттогава Джак, Емили и семейството им живеят в хармония и щастие. Те ценят времето си заедно преди всичко и Джак дори реши да се пенсионира по-рано, за да прекарва повече време с децата си.