Роден съм през 1969г. Когато бях малтк, родителите ми ме изпратиха да бъда гледан при баба ми и дядо ми на село.
Самите ми родители живееха в града, бяха наели апартамент и работеха много. Нямаха време за мен.
Изобщо не се обидих на родителите си, че ме дадоха на дядо ми да ме отгледа. Дядо ми беше добър човек, бил е на фронта. Участвал е във Втората световна, имаше две тежки рани.
Дядо ми много ме обичаше, възпитаваше ме добре и понякога ме биеше с колан. Вярно, не често и винаги с причина. А когато дойде време да почна училище, започнах да живея в града с родителите си. Но за празниците пак ходех при баба и дядо.
Дядо ми ме научи на всичко. Можех да правя много неща, знаех много неща. Дядо ми ме научи на всичко, което мога да правя сам.
Когато бях на 10 или 11 години, с момчетата се разхождахме из града и видяхме истинска кожена топка в един магазин. По това време беше много скъпа вещ: цели няколко левчета.
Момчетата и аз можехме да я купим заедно, но тогава никой не ни даде от джобните си пари. А аз много исках да имам тази готина топка.
Не поисках от дядо си пари за топката: страхувах се, че няма да ми даде. Помолих баба ми да направи това. А прозорецът беше отворен и дядо чу всичко. Повика ме в къщата и ме накара да му разкажа всичко.
Признах си, че много искам истинска кожена топка. Дядото се усмихна и ме заведе в работилницата си. Там извади огромна кофа с пирони изпод масата. Подаде ми чук и каза:
— Ако изправиш всички пирони, ще получиш топката.
Ама че работа. Погледнах с ужас огромната кофа с пирони и си помислих: „Кога ще успея да направя това?“
След два часа вече не исках топка. Дядо ми си гледаше своята работа и само от време на време ме поглеждаше. Без да казва нищо. Сълзите вече се стичаха от очите ми. Накрая често пропусках и удрях не пирона, а пръстите си.
Отказах се се. На следващия ден реших да се обадя на приятели за помощ. Но след това промених решението си. Страхувах се, че дядо ми ще ме сметне за страхливец и мързеливец.
Така че се взех в ръце, взех чука и отново се захванах за работа. Цял ден се мъчих. Но не се отказах. Все пак успях да изправя цяла кофа пирони!
После повика дядо ми да провери каква съм я свършил. Работих съвестно: подравних всички пирони и не изхвърлих нито един пирон.
Дядо се усмихна, похвали ме, даде ми парите и каза:
— И бездруго щях да ти купя топката, ако беше поискал. Но ако ти я бях взел без труд, нямаше да си я пазиш така както ще я пазиш сега. А сега вече знаеш и колко трудно се изкарват парите.
Оттогава минаха много години. И все още помня този урок на дядо. Малко жесток, но толкова необходим и важен.
Този урок ме научи на много и ми помогна неведнъж в живота. Никога не съм се отказвал пред трудности или проблеми. Взимах се в ръце и търсхе изход. И винаги всичко ми се получаваше. Ето такъв мъдър дядо имах. Благодаря му много за всичко.
