Виждайки плачещия възрастен мъж и скърбящото куче, ветеринарят взел единственото правилно решение…
Казват, че парите не купуват щастие, но понякога именно парите решават съдбите ни. Дядото нямал нито стотинка, когато лекарите му казали колко ще струва живота на четириногия му приятел.
Ветеринарният кабинет бил тих. Докторът погледна двойката: мелез, който лежал на масата и възрастен мъж навел глава над него и разсеяно галел домашния си любимец зад ухото. Чували се само тежкото дишане на кучето и човешки ридания. Дядото не искал да пусне приятеля си и плакал.
Андрей, млад ветеринарен лекар, често се сблъсквал с подобни прояви на човешки чувства, преди да евтаназира животните. И това е нормално, защото хората заобичват по-малките ни братя с цялото си сърце. Но специалистът разбрал, че това е специален случай.
Ветеринарят си спомнил първия път, когато видя тази двойка на прага на кабинета си. Това беше преди 3 дни. Тихия старец довел 9-годишното си куче Найда по спешност.
Животното не се било изправяло два дни и дядото бил сериозно притеснен от това. Както обяснил мъжът, той нямал никого освен Найда.
Андрей извършил преглед. Наистина кучето имало сериозна инфекция. Имало нужда от спешно и скъпо лечение. В противен случай животното щяло да бъде изправено пред болезнена смърт.
„Затова“, сухо казал тогава докторът, „ако няма да лекувате кучето, би било по-хуманно да го евтаназирате.“
И сега Андрей успял да си представи какво е почувствал човекът тогава, но в онзи ден младият специалист нямал представа.
След тези думи на лекаря старецът с треперещи ръце изсипа дребни пари със смачкани банкноти на масата – плащане за услуги. Внимателно взе кучето си и си тръгна.
И ето, че днес дятото отново се появил на прага на ветеринарния кабинет.
„Съжалявам, докторе, успях да намеря пари само за евтаназия“, казал възрастният клиент, гледайки надолу.
И сега, когато старецът поиска още 5 минути, за да се сбогува с приятелката си, Андрей погледнал тази двойка и не разбра откъде идва такава несправедливост в света.
Много често хората, които просто имат милиони пари, са безмилостни към всички живи същества, а ето един беден старец обичал толкова много умиращото си куче.
В гърлото на младия лекар се появила буца. Той се приближил до стареца и сложил ръка на рамото му.
„Ще я излекувам“, казал той със съкрушен глас, „Ще излекувам твоята Найда за моя сметка. Още не е възрастна дама. Все още може да бяга.“
Ветеринарният лекар усетил само как раменете на възрастния мъж се разтреперели под тихите ридания.
Седмица по-късно Найда вече стояла здраво на краката си. Капкомерите и грамотната грижа свършили работата си.
Младият лекар се почувствал щастлив. Може да е направил нещо малко за нещастния старец и кучето му, но всъщност това била постъпка на голяма и добра душа.
