Винаги съм уважавал дядо Калин. С майка ми, баща ми и дядо ми по бащина линия живеехме в една къща. Аз и родителите ми живеехме в самата къща, а дядо ми обитаваше пристройката.
Всяка неделя вечеряхме на една маса. Дядо държеше на това и казваше, че това е традиция, която не може да бъде нарушена.
Когато бях на 7 години станах свидетел на труден емоционален разговор, който остана в паметта ми, се проведе.
Баща ми изведнъж каза на майка ми:
— Елена, разделям се с теб. Влюбих се в друга. Прости ми, ако можеш. Планирам да създам семейство в тази къща, така че ти давам една седмица да си намериш ново място за живеене.
Бях поразен от това колко безчувствено баща ми каза тези думи. Думите поразиха майка ми още повече; тя просто се разплака. Сълзите й тихо се търкаляха по бузите й. Тя се втурна да си опакова нещата и взе телефона, за да се обади на баба, нейната. Изглежда искаше да й каже, че скоро ще й дойде на гости.
Тогава се намеси дядо Калин.
Той решително взе нещата от ръцете на майката и каза:
— Елена, няма да допусна да напуснеш този дом. По-скоро този негодник да си събира нещата.
— Какво? – сепна се баща ми — Няма да стане така. Това е моят дом, повтарям моят и ще живея тук с новата си жена.
— Да бе. Хайде пробвай да живееш тук с новата си жена да видим как ще стане. Ще ви изхвърля през вратата. Казах: опаковай си нещата и отивай да живееш някъде другаде! – избухна дядо ми и хвърли такъв поглед на баща ми, че всички настръхнахме.
— Нищо чудно, че в селото те наричат магьосник! – извика баща мми.
— Кажи на тези клюкари, че грешат, защото аз съм гадател. Просто добра интуиция.
Тогава дядо се обърна към майка ми и каза:
– Винаги съм мечтал за дъщеря и Бог ми я даде. Остани тук и живей със сина си, аз ще бъда до вас.
Баща ми напусна къщата. Никога повече не го видях. Чух, че е заминал в чужбина с новата си жена.
Когато пораснах, дядо ми стана нов баща за мен. Беше груб, но справедлив. Когато правех нещо грешно, ме наказваше с някаква работа.
Бягах ли от часовете, пасях кравите, кажех ли лоша дума за мама, цепех дърва. И така по списък.
Когато бях на 20 години, с приятелите ми решихме да отидем на море. Мама беше в командировка, нямаше как да се свържа с нея, така че взех решение – ще отида. Прибрах се и започнах да си събирам нещата. Дядо видя това.
— Младежо, къде отиваш?
— Отивам на море. Нали ще ме пуснеш?
— Мислиш погрешно. Никъде няма да ходиш.
— Дядо, вече съм възрастен, не можеш повече да ми нареждаш.
Взех си нещата и поисках да си тръгна, но краката ми сякаш бяха пълни с олово – не искаха да ме носят. Дядо ме погледна мрачно и каза:
— Възрастен или не, няма да отидеш.
На следващия ден разбрах, че автобусът, с който планирахме да отидем до морето, е катастрофирал. Тогава не свързах тези две новини. Но сега разбирам, че дядо ми е спасил живота ми, защото е предусетил бедата.
Дядо ми почина преди няколко години. Неудобно е да го кажа, но не ми липсваше заради сложния му характер.
Сега имам семейство, имам и дъщеря на име Елена. Кръстих я на майка ми. Една зимна вечер отидохме да караме ски на един хълм. Вече се стъмваше и аз настоях да се прибираме. Но Елена много искаше да слезе по един от хълмовете близо до пътя. Аз се съгласих.
Дъщеря ми бързо се изкатери нагоре по хълма и се спусна. Направо летеше по планината. Тъй като Елена беше много лека, тя беше отнесена много по-далеч от очакваното. Дъщеря ми излетя направо в платното, където минаваха коли. Сърцето ми се сви.
Изведнъж една кола точно пред нея спря, сякаш невидима стена я беше спряла.
— Елена, добре ли си?
— Татко, всичко е наред. Къде е дядото?
— Какъв дядо?
— Е, този, който излезе на пътя, махна с ръка и спря колата. Той каза, че не бива да карам тук. После каза, че е безполезно да се спори с него.
Тогава разбрах: дядо ми някога спаси живота ми, а сега спаси и дъщеря ми. Сега го уважавам още повече. Благодаря ти много, дядо!
