Джесика винаги си е мечтаeла за куче. От ранна детска възраст. Но родителите й не й давали да има четириглав приятел с аргумента, че няма достатъчно място в къщата им и няма да има кой да разхожда домашния любимец.
Но вече като възрастна и независима, Джесика решила да изпълни детската си мечта. Когато с приятеля й преместили в нов апартамент, където имало повече от достатъчно място, всичко за взимането на куче било готово.
Джес започнала да проучва различни уебсайтове на приюти в търсене на нейното куче.
И търсенето й се увенчало с успех. На уебсайта на един приют тя го видяла – най-тъжното куче в света. Името му било Бенджи. Той се озова в приют в Лос Анджелис и бил много нервен и се страхувал от хората.
Той имал тежки алергии и бълхи, заради което загубил почти цялата си козина. Бил като малко плахо дете, което не допускало никого до себе си. Постоянно ръмжало и дори се опитвало да хапе. А изражението на муцунката му било толкова тъжно, че Джесика веднага разбрала, че няма да го остави в приюта.
Момичето не се отказало, въпреки че трябвало да пътува до този приют цели 6 часа с кола.
И когато Джес и Джаред пристигнали в приюта и казали, че искат да вземат Бенджи, служителите започнали да ги разубеждават. Те не вярвали, че това куче може да живее в семейство. Но момичето било непоклатимо и настоявало да вземе Бенджи.
Пътят към дома бил труден. Кучето много се страхувало от стопаните си и стояло на разстояние. И това продължило няколко дни. Но Джесика не бързала и не го взела веднага в ръцете си, да го притиска и да му досажда с любовта си.
Промяната
И така, след няколко дни, Бенджи започнал да се променя пред очите ни. Кучето разбрало, че вече не е в опасност и новите му стопани искат само най-доброто за него. Започнало постепенно да контактува и да се превръща в красиво и гальовно куче.
След няколко дни Джес и Джаред станали най-добрите му приятели и той вече не им давал мира, изисквайки постоянно внимание. Бенджи започнал постоянно да се усмихва и да играе.
Приятно е да видим промяната му.
Днес Бенджи обича да прекарва времето си с новите си стопани. Разхождат се заедно, ходят сред природата и дори на ресторант.
Веднага след като кучето влезе в колата, то започва да лае пламенно, предусещайки пътуването. Той обича да ближе лицата на своите човешки „родители“ и се радва да играе с играчките си.
Бенджи живял с Джесика и Джаред само от три седмици, но станал просто неузнаваем. Това може да направи човешката любов и грижа.
А кучетата са онези същества, които чувстват истинска връзка с тях и винаги ще благодарят на добрите хора със своята любов в замяна.
