Бърни и Даяна Лироу могат да се считат за идеалната семейна двойка. Те отгледали петима прекрасни сина. А когато четирима от тях пораснали и напуснали родителското гнездо, двойката решила да има още едно дете.
Тъй като за Даяна вече било доста опасно да ражда на нейната възраст, двойката решава да осинови момиченце. Докато разглеждали снимки на сираци, вниманието им било привлечено от износена черно-бяла снимка на дете с пронизващ поглед.
Тази снимка с ниско качество се откроявала рязко на фона на другите цветни снимки. И нещо вътре в Даяна подсказало, че трябва да осинови точно това момиче.
Когато Бърни и Даяна казали, че искат да осиновят момиченцето на черно-бялата снимка, социалните работници започнали да ги разубеждават. Отначало те отговаряли уклончиво на всички въпроси за това дете. Служителите просто казали, че има „нещо нередно“ с момичето и не ги съветвали да я осиновават.
Въпреки това Даяна и Бърни проявили настойчивост. Тогава служители на социалните служби им разказали ужасната истина за момичето.
Заради ужасното отношение към нея психическото й развитие съответствало на дете в ранна детска възраст. Детето било вече на 9 години, но още ходело с памперс, тъкмо било започнало да се отучава от залъгалката и дори не можела да говори…
Въпреки всичко, което чули, Бърни и Даяна не се отказали от идеята да осиновят момиченцето. След това им разказали история за ужасното минало на момичето. Оказало се, че тя е на практика дива. До седемгодишна възраст родителите й се отнасяли с нея по-зле от животно!
Детектив Марк Холст, който открил момичето, си спомня:
„Полицай съм от 27 години и това е най-лошият случай в кариерата ми! Имаше ужасна мръсотия навсякъде в къщата, където намерихме детето. От тавана висяха паяжини, под краката имаше планина от кучешки изпражнения, а всичко наоколо буквално гъмжеше от хлебарки. И в разгара на целия този ужас открихме измършавяло 7-годишно момиче само с мокри пелени.“
Биологичната майка на момичето била лишена от родителски права и й е назначено задължително психиатрично лечение. А самото деет, чието име било Даниел, било изпратено в специален приют.
Там започват постепенно да я въвеждат в нормалния живот, но нещата се развиват бавно.
За година и половина в приюта Даниел се научила да яде твърда храна, но с всичко останало ситуацията била почти толкова отчайваща, колкото когато пристигнала в приюта…
Научавайки истината за момичето, Даяна и Бърни били ужасени, но не се отказаха от намеренията си. Тъй като случаят на Даниел бил доста необичаен, двойката решили постепенно да се опознават с детето.
„Когато Даниел ме видя за първи път, тя се скри в един ъгъл от страх. Приличаше повече на малко животно, отколкото на дете. Но, като погледнах малката в очите, разбрах, че трябва да й помогна“, спомня си Диана.
Работниците от социалните служби казват, че между момичето и новата му майка веднага е възникнала духовна връзка.
Даниел обикновено изпадала в истерия при вида на непознати. Тя хуквала из стаята и когато непознати се приближавали, тя се опитвала да ги ухапе. Диана била една от малкото, която успяла да спечели доверието на момичето.
В продължение на две седмици Даяна и Бърни посещавали момичето в приюта всеки ден, прекарвайки все повече време с нея. И когато Даниел най-накрая се доверила на новите си родители, й било позволено да бъде преместена в дома им.
Естествено, Даяна и Бърни били подпомогнати в отглеждането на момичето от професионални психолози и добре обучени учители.
Но според тях съпрузите са направили всичко правилно дори без външна помощ. В дома им момичето започнало да се променя буквално пред очите им!
За осем години, които Даниел прекарала със семейство Лероу, тя била напълно преобразена. На 13-годишна възраст умственото й развитие вече било на нивото на 6-годишно дете. А днес нейните показатели съответстват на нивото на ученик от средното училище.
Даяна и Бърни показали със своя пример, че любовта може да направи истински чудеса.
