Всеки ден вълкът взимал по една овца…
Овцете се разпръсвали из гората, а онези, които той „взимал“, започвали отчаяно да се съпротивляват и да крещят, а писъците й изплашвали другите.
Тогава вълкът започнал да говори на всяка овца насаме: „Няма от какво да се страхуваш, защото аз убивам и ям само глупави овце, а ти си най-добрият ми приятел.“
След този разговор овцете вече пасяли тихо и от никого не бягали.
А когато вълкът убивал друга овца, те си помисляли: „Е, още една глупава овца беше убита и няма от какво да се страхувам.“
Овцете били щастливи.
Вълкът просто се приближава до някоя от тях и казвал: „О, отдавна не сме говорили за глупави овце.“ И смъртта идвала моментално, овцете нямали време дори да осъзнаят какво се случва.
Вълкът повдигал самочувствието на всяка от овцете, те преставали да се притесняват и спокойно си пасели тревата.
А най-интересното е, че другите овце започнали да помагат на вълка – ако някои твърде умни овце започвали да отгатват истинското състояние на нещата, тогава други овце, добре, по-скоро, най-добрите приятели на вълка, го информирали за поведението на въпросната овца, а на следващия ден вълкът я изяждал.
Всеки човек трябва да вярва по-малко на думи и повече на действия.
Всеки от нас има едно свойство – чуваме това, което искаме да чуем, и просто не обръщаме внимание на всичко останало.
Важно е да забележите вълка в овча кожа навреме.
