На 23 октомври Православната църква почита паметта на един от седемдесетте апостоли – Яков, наричан брат Господен. Св. апостол Яков бил син на Йосиф, обручника на св. Богородица. Затова се нарича брат Господен.
Трябва да го различаваме от Яков Алфеев, един от дванадесете апостоли, брат на евангелист Матей. Също трябва да го различаваме от Яков Зеведеев, брат на апостол и евангелист Йоан Богослов.
Семейството на Иисус и помощта на Яков
Йосиф имал няколко сина и най-големият от тях бил Яков. Той се отнасял грижа и внимание към младата Съпруга на баща си и нейния малък Син.
В това Яков се различавал от останалите деца на Йосиф, които отначало изобщо не били доволни от втория брак на възрастния си баща – те не разбрали, че Мария е влязла в дома им по специалната Божия воля.
Именно Яков придружава Богородица и Йосиф по време на бягството им към Египет. Когато Йосиф разпределил наследството преди смъртта си, синовете му не искали да дадат дял на малкия Исус и само Яков споделил своята част с Него. Затова се нарича Брат Господен.
По-късно и другите братя повярвали в Господа и станали Негови ученици.
Според други предания, най-вероятно, по време на земния живот на Христос, Яков изобщо не е вярвал, че Исус е избран от Бога. Поне апостол Йоан Богослов ни свидетелства в 7-ма глава: „Защото и братята Му не повярваха в Него” – имайки предвид полубратята по линията на синовете на Йосиф.
Въпреки това, на Яков, Неговия някога невярващ брат, Господ се явява за първи път след Възкресението. Оттогава животът на Яков се променил завинаги. Той става един от 70-те апостоли и води първите християни на Йерусалим.
Сед Възнесение Христово свети Яков става първият от епископите на християнската църква в Йерусалим. Хората го почитали като праведен човек. От младини той водел строг благочестив живот, не ял месо и не пил вино, а нощите прекарвал в молитва.
Оглавявайки първата християнска общност, Яков изключва Юда Искариотски от апостолите и утвърждава спазването на Стария завет от християните.
В продължение на тридесет години апостол Яков е епископ на Йерусалимската църква. Около него непрекъснато се събирали много хора, които искали да слушат учението му.
Идвали не само обикновени хора, но и еврейски старейшини и лидери. Христовата църква, чрез проповядването на Яков, печелела много нови вярващи всеки ден. Апостол Яков обръща много юдеи към християнството.
Книжниците и фарисеите, които се придържали към старата вяра, изобщо не харесвали новата църква и били още по-раздразнени, че Исус се смята за Месия. Затова те поискали от Яков, знаейки авторитета му сред хората, публично да заяви, че Исус не е нито Бог, нито Месията.
И така на Пасха, когато тълпа от хора се събрала пред Йерусалимския храм, всичките разпръснати 12 племена на Израел се събрали. Яков излязъл на покрива на храма, за да произнесе реч.
Хитрите фарисеи от тълпата отново започнали да настояват да каже, че Исус не е месия, на което Яков отговорил:
„Иисус Христос е Син Божи, Който доброволно пострада и умря, и биде погребан, и възкръсна на третия ден. Той сега седи отдясно на Бога. И пак ще дойде на небесните облаци, за да съди живи и мъртви!“
Това разгневило фарисеите и те се качили на покрива и хвърлили праведния Яков, но той не умрял веднага, а като коленичил, започнал да се моли на Бога да прости на своите нарушители.
В отговор на това по него били хвърлени камъни и въпреки че част от хората се опитали да спрат юдеите, някой ударил Яков с тежко кросно по главата отзад и той умрял.
Умира през 63 г., надживявайки брат си Исус с 30 години.
