Разбирам, че децата трябва да помагат на родителите си, но нещата в моя случай са по-различни. Помощта се предоставя от онези деца, които са благодарни на майка си и баща си за щастливо детство. Не всеки заслужава човешко отношение. Това е факт.
Мен ме отгледа баба ми. По-големият ми брат и по-малката ми сестра също бяха там. Тя се отнесе страхотно с нас и направи всичко възможно, за да се увери, че не се чувстваме изоставени. Благодарение на баба ни бяхме щастливи деца.
Нашата майка беше от онзи тип „кукувици“. Докато бабата мислеше как да ни храни, тя уреждаше личния си живот. Тя пиеше, купонясваше, забавляваше се, а после изчезна напълно. Няколко години не чухме нищо за нея. Баба се притесни много, защото все пак това беше дъщеря й.
Сега пиша това спокойно и не чувствам нищо, но тогава беше много болезнено. Аз, малката Катя, чаках майка ми дори за рождения й ден, но тя не дойде. И по-добре беше изобщо да не се появява, но…
Когато бях на училище, тя отново се появи на хоризонта. И беше пак бременна. Естествено, баба ми не я отпрати. Трудно е да си представим какви емоции е изпитвала в този момент, но тя никога не е казвала нищо лошо за майка ни пред нас.
След раждането на сестра ми майка ми изведнъж се взе в ръце и дори си намери работа. Но скоро тя отново даде предпочитание на безделния начин на живот и пиенето.
Изпи и похарчи всички пари, които получаваше за малката ми сестра. Тя също така че открадна пенсията на баба ми, така че нямаше с какво да ни нахрани. Всеки ден беше пияна. Дори не помнех как изглеждаше трезва.
Майка ми изливаше целия си гняв върху нас, а баба ми ни защитаваше. Щом навърших 18 години, веднага си тръгнах, защото не можех повече да живея в този ад.
Поддържах връзка с баба си, но напълно изтрих майка си от живота си. Но тя и държеше да присъства там; изглеждаше, че сме напълно непознати една за друга.
При мен всичко постепенно се подреди. Омъжих се и имах дете. Струваше ми се, че миналото е зад гърба ми, но изведнъж получих обаждане от непознат номер.
– Слушам ви! – отговорих.
– Здравей, дъще! Съвсем забрави за собствената си майка“ – чух гласа й. Исках да затворя точно в този момент, но се сдържах, за да разбера защо ми звъни.
– Какво искаш?
– Какво искам аз? Ха! Забравил си за дълга на дъщерята. Кой ще осигури издръжката на майката на стари години?
Бях шокирана. Дължа ли нещо на този човек? Исках да й отговоря с груб тон, но тя ме прекъсна:
– Аз те родих и те изправих на крака, така че си длъжна да ме осигуриш. За да избегнеш проблеми със съда, можеш просто да ми превеждаш по 1000 лева всеки месец.
Заля ме истеричен смях:
– Изправила си ме на крака? Ти изобщо нищо не си направила за мен! Обади се на дружките си по чашка!
Почувствах се по-добре, след като го казах. Затворих и добавих номера й в черния списък, за да не се изнервям повече. След това заваляха заплахи срещу мен. Мама обеща да ме съди и да ме принуди да й плащам издръжка.
Реших, че няма да й дам нито стотинка. За какво? Да спонсорирам пиянството й? Ако беше искала пари за хляб, нямаше да кажа и дума, но иначе… Основното за нея е да има пари за пиенед, а всичко останало за майката изправянето на крака е чиста глупост.
