Децата ми заявиха, че нямам право да ги карам да правят нещо вкъщи. Тогава им дадох добър урок

Децата ми заявиха, че нямам право да ги карам да правят нещо вкъщи. Тогава им дадох добър урок
Изображение от gpointstudio on Freepik

От няколко години сама отглеждам сина си и дъщеря си. Бившият ми съпруг се умори от задълженията си като мъж и реши да ни напусне заради по-млада жена.

Накрая ми каза, че новата му избраница уж била много по-добра и по-млада от мен, а и било много по-забавно да бъде с нея. Разбира се, върху нейните плещи не лежатт отговорността за семейството, грижите за децата и куп други домакински задължения.

Не го спрях, нито дори го помолих да се върне; той е голям мъж и може да взема самостоятелни решения.

Така останах сама с две деца. Отначало беше трудно и необичайно, но след това бързо се взех в ръце и свикнах с факта, че всички проблеми трябва да ги решавам сама.

Опитвам се да дам на децата си само най-доброто. Работя от сутрин до вечер, за да не им липсва нищо и да са като всичките си връстници.

Децата ми са на 12 и 15 години. Ще ви кажа истината, и двамата са в трудна възраст в момента. Миналата седмица се прибрах уморена от работа и ги помолих да ми помогнат да почистя апартамента си. Помолих голямата дъщеря да мине с прахосмукачка, а синът ми да измие чиниите, докато приготвям вечерята.

Те единодушно казаха с възмущение, че нямам право да ги карам да правят каквото и да било из къщата. Напротив, длъжна съм да им създам комфортни условия за живот. Тук търпението ми просто се изчерпа.

А пък им отговори, че при това положение те нямат нужда от скъпи телефони и лаптоп, така че още тази вечер ми ги връщат. И могат да си намерят всякаква информация в библиотеката.

Освен това не е нужно да ги обличам в скъпи дрехи, защото никъде не е написано, че децата трябва да изглеждат стилно, основното е да им е топло.

Още не бях завършила речта си, когато синът ми и дъщеря ми тихо започнаха да вършат работата, за която ги бях помолила.

Разбира се, отглеждането на две деца сами и то тийнейджъри, не е лесна задача. Но ако първоначално съм твърде любезна и мила с тях, след време просто ще загубя авторитета си и ще ми се качат на главата.

А вие имате ли деца в тийнейджърска възраст? Как успяхте да намерите общ език с тях?

Advertisement