Когато децата вече започват да говорят, но все още не могат съзнателно да структурират изреченията, те понякога казват невероятни неща. Някои си спомнят живота в утробата, други си спомнят друг свят, където са седели и са избрали родителите си. После децата порастват и забравят всичко.
В тази статия няма да преразказвам истории от интернет. Ще опиша само това, което са ми разказали моите деца. Ще бъда честна с вас и историите ще бъдат без разкрасяване.
Защо реших да ги споделя? Просто се интересувам от тази тема от доста време. Още като студентка в педагогическия институт бях на стаж в детска градина. Не помня как със съучениците ми започнахме този разговор с децата, но си спомням, че децата започнаха да ни разказват интересни, понякога фантастични неща:
„Спомням си, че на някои екрани ни показваха чичовци и лели. Избрах майка си и баща си. Бяха толкова добри и красиви“, каза едно момиче за избора си там горе.“
Синът ми ми разказа неща, които ме разстроиха
Беше на 4 години, разхождахме се. Той много искаше да се качи на дървото, но аз все още не му позволявах. Тогава си спомних колко много обичах да се катеря по дърветата като дете и се предадох. А самата аз стоях отдолу и продължавах да се тревожа.
Когато се изкачи почти до върха, той ми каза оттам:
– Знаеш ли, мамо, аз се родих при теб по погрешка. Избрах друга майка там горе. Имаше червена коса и беше красива.
Отначало си помислих: що за глупости и фантазии са това? А и някак си всичко това звучеше обидно. Оказва се, че съм грозна за сина си.
„И тогава ми казаха, че трябва да избера не нея“, продължи той, „А теб. А исках да отида при нея.“
– Тогава защо не отиде при нея? – попитах.
– Беше невъзможно. Отидох при теб, но беше грешка.
Каква грешка? Не беше ясно. Детето ми грешка ли е? Никога не съм мислила така. Това е щастие, дадено от Бога. Но беше тъжно да чуя факта, че то не е искало да избере мен.
Днес той е на 9 години. Попитах го за нашата разходка и нашия разговор, но той не помни нищо. Жалко.
Но на 4 години той все още не знаеше как да лъже. И да си измисля такива неща.
Дъщеря ми ми разказа далеч по-хубави неща
Дъщеря ми е на 2,2. Тя не произнася всички звуци, но можете да я разберете. Ако синът ми ми разказа за другия си живот преди раждането само веднъж, то дъщеря ми говори за това много често:
– Видях те отгоре, а ти си толкова малка.
Уау, оказва се, че нашите бъдещи деца дори могат да видят нашето детство. Наблюдават ли ни?
– Къде го видя? На екрана? – попитах това, защото си спомням как в детската градина едно момиче говореше за екрани.
– Не, отгоре.
– Къде е това? От облаците?
– Когато спях – отговори тя.
И така, тя просто ме е видяла като малко момиченце в съня си. А не в някакъв отвъден живот. Може би той и не съществува, а децата просто сънуват всичко това?
Но тогава тя ми каза неща, които не би могла да знае, без да ме наблюдава;
– Ти плака и ние се видяхме насън. Разхождахме се и ядохме сладкиши. Купи кукла с рокля, но изхвърли шапката.
И наистина, един ден преди да се роди, сънувах момиченце, което ме утешаваше и ядяхме сладолед заедно в парка. А веднъж купих кукла булка в един магазин. Беше облечена в розова рокля и розов воал. Купих я няколко дни преди сватбата.
Само защото куклата приличаше на мен и булчинската ми рокля също беше розова. Само дето аз бях без воал и затова изхвърлих воала от куклата. Откъде неродената ми дъщеря може да знае това?
Каза ми също, че е чакала много дълго време да ме види, че дори се е изморила да чака. Но те й казали, че още не е време, че момчето ще отиде първо. Наистина първото ми дете беше момче, а след това момиче.
Радвам се, че дъщеря ми е избрала родителите си и с нетърпение очакваше нашата среща. За разлика от сина ми, който просто ме „уби“ с неговото „родих ти се по погрешка“.
Жалко е, че децата растат толкова бързо и забравят всичко. Но те са толкова сладки малки ангелчета! Съгласни ли сте?
