СИНЪТ: „Татко, може ли да те попитам един въпрос?“
ТАТКОТО: „Да, разбира се, какъв?“
СИН: „Татко, колко изкарваш на час?“
ТАТКОТО: „Това не е твоя работа. Защо питаш такова нещо?“
СИНЪТ: „Просто искам да знам. Моля, кажи ми колко печелиш на час?“
ТАТКОТО: „Десетина лева“
СИНЪТ: „О! (С наведена глава).
СИН: „Тате, може ли да ми дадеш назаем 10 лева?“
Бащата се ядосал.
ТАТКОТО: „Ако единствената причина, заради която ме попита това, е да можеш да вземеш пари назаем, за да си купиш глупава играчка или някаква друга глупост, тогава отиваш направо в стаята си и си лягаш. Помисли си защо си толкова егоистичен. Работя усилено всеки ден,, а получавам подобно детско поведение.“
Малкото момче тихо отишло в стаята си и затворило вратата.
Мъжът започнал да се върти нервно, ядосан още повече от въпросите на малкото момче. Как смее да задава такива въпроси само за да получи пари?
След около час мъжътсе успокоил и започнал да размишлява:
„Може би има нещо, което наистина трябва да си купи, а и наистина не иска пари много често. Мъжът отишъл на стаята на момчето и отворил вратата.
ТАТКОТО: „Спиш ли, синко?“
СИНЪТ: „Не, татко, буден съм“.
ТАТКОТО: „Мислех си, може би бях твърде строг с теб по-рано. Беше дълъг ден и си излях раздразнението върху теб. Ето парите, които поиска.”
Малкото момче се изправило и се усмихнало.
„О, благодаря ти татко!“
После бръкнало под възглавницата си и извади няколко смачкани банкноти. Човекът видял, че момчето вече има пари и отново започнал да се ядосва. Малкото момче бавно отброило парите си и после вдигна поглед към баща си.
ТАТКОТО: „Защо искаш повече пари, ако вече имаш?“
СИНЪТ: „Защото нямах достатъчно, но сега имам.
„Тате, сега имам 20 лева. Мога ли да си купя два часа от времето ти? Моля, прибери се утре по-рано. Искам да играя с теб.“
Бащата бил смазан. Той прегърнал малкия си син и го помолил за прошка.
Това е само кратко напомняне за всички вас, които работите толкова усилено в живота.
Не бива да оставяме времето да се изплъзне през пръстите ни, без да сме прекарали известно време с тези, които наистина са важни за нас, тези, които са близо до сърцето ни.
