За много хора образованието е най-важното нещо в живота. Да се придържаме към принципите, на които нашите родители са ни научили, и да ги предадем на децата си е една от най-важните цели. По същия начин със съпругата ми сме от старата школа и наистина ценим възпитанието, което родителите ни са ни дали.
Жена ми и аз сме на 49 години. И взехме важно решение, че ще лишим децата си от всякакво наследство. Това не е някаква прищявка или отмъщение. Дълго мислихме и ни отне много време, за да стигнем до това решение.
Децата ни не се родиха лесно. Имаше много проблеми и пречки. По отношение на бременността и раждането. Съпругата ми дълго време не можеше да забременее и дори трябваше да се подложи на сложно лечение.
Но след дълги изпитания ни се роди така желаната дъщеря. А две години по-късно – синът.
Бяхме невероятно загрижени родители, които посвещаваха цялото си време на нашите деца и инвестирахме цялата си енергия в нашите наследници.
Никога не сме наказвали децата си с бой. Всички проблеми се опитвахме да решаваме с разговори – спокойно и без викове. Никога не съм крещял на децата си, винаги всичко е минавало мирно.
Дори жена ми първоначално се изненада, че не може да спори с мен, бях толкова спокоен. А после изведнъж станах смирен. Но аз винаги съм вярвал, че всички проблеми могат да бъдат решени мирно. Колкото и сериозни да са.
Но вероятно децата ми са възприемали спокойствието ми за мекушавост и това ми изгигра лоша шега.
Съпругата ми и аз дори не забелязахме какви са станали децата ни. Вероятно не сме искали да мислим лошо за тях и просто сме затваряли очите си. Може би не сме били твърде строги, като сме смятали, че ги възпитаваме правилно.
Но един прекрасен ден горчивата истина ми се разкри.
Беше нормален ден и трябваше да съм на работа, но се разболях и си останах вкъщи. Дъщеря ми, която тогава беше на 17 години, се прибра с приятелка и дори не подозираше, че не са сами вкъщи.
Седяха в кухнята, пиеха алкохол и клюкарстваха. Тогава чух много нови неща за себе си и жена ми. И онова, което чух, беше просто шокиращо.
Оказа се, че дъщеря ни и по-малкият й брат непрекъснато ни мамят. Тя се хвалеше на приятелката си колко лесно ни манипулират, как непрекъснато лъжат жена ми и мен и крадат пари. А ние не забелязваме нищо.
В този момент земята изчезна изпод краката ми. Беше болезнено да чуя това. И в този момент се зарадвах, че аз чух всичко това, а не жена ми. Тя просто нямаше да оцелее. Замислих се и какво сме пропуснали в нашето възпитание и защо тя говори такива обидни думи. Но наистина не разбирах.
Влязох в кухнята, докато дъщеря ми продължи да ни замеря кал, не казах нищо, просто взех чаша вода и си тръгнах. Дъщеря ми се смути и разбра какво е направила. Не каза нищо повече.
Вечерта смених ключалката на нашата спалня. Разказах всичко на жена си, но се опитах да смекчи удара. С дъщеря ми не говорих за това.
А след този случай дъщеря ми разказа всичко на брат си и веднага започнаха да се държат по различен начин. Толкова добри и привързани деца. Сигурно ни смятаха за идиоти и че скоро ще забравим всичко.
С жена ми обсъдихме проблема и разбрахме, че през цялото време не сме виждали нещата реално. Мислели сме си, че ще го надраснат.
Минаха години, а децата ни станаха все по-големи материалисти. Не можехме повече да живеем с тях и им купихме отделен апартамент.
Първоначално се зарадваха, но като разбраха, че сме го регистрирали на наше име, побесняха. Те почти не общуват с нас и дори вече не ни „съблазняват“. Явно са осъзнали, че няма да им се получи.
Дарихме цялото си наследство на дома за деца в нашия град. Нищо няма да оставим на децата. Така ще им дадем ценен урок.
Но не крия, че вината за всичко е на мен и жена ми – изтървахме децата си, изтървахме ги. Те не бяха отгледани по същия начин, по който бяхме отгледани ние.
