Героят на тази история е взел самостоятелно решение и не съжалява. Сигурен е, че дъщеря му ще го разбере, когато порасне.
„С жена ми сме заедно от 5 години. Разбира се, почти веднага мислехме за деца. Но никога не сме обсъждали имената предварително – така де, защо да говорим за нещо, което още е в зародиш. Като цяло аз съм най-практичният човек: като забременее, роди, тогава ще говорим.
На втория ехограф ни казаха, че ще имаме дъщеря. Лиза веднага започна да измисля имена: Алисия, Лаура. Звучеше ми странно, но жена ми не мислеше така.
В крайна сметка тя се спря на варианта Орфея. Прегледах цялата справочна литература – няма такова женско име. В митологията има мъжко, но женско няма. Като цяло бях против.
Опитах се да обясня на Лиза – но тя беше възхитена и си знаеше своето. Аз, казва тя, мечтаех за уникално име от детството си – а в класа имаше три Елизабети. Знаеш ли колко досадно беше това? Така че нека дъщеря ми бъде единствената.
Не съм спорил. По принцип съм миролюбив човек – защо да споря с бременна жена. Ще роди, хормоните ще си дойдат на мястото, ще се окаже, че не е права.
Но когато дъщерята се роди, съпругата ми не промени решението си. Борех се колкото можах – но вече не беше възможно да оставя детето без име.
В крайна сметка просто отидох сам в службата по вписванията. Изаписах дъщеря ни като Анастасия. Навсякъде, в акта за раждане, без опции.
Мисля, че Анастасия Александрова е много красиво. Вярно, жена ми не говори с мен вече втора седмица. Към дъщеря ни се обръща само с Орфея. На галено – Фея. И казва, че дъщеря й сама ще си смени документите.
А аз я наричам Сия. Надявам се, че Лиза все пак ще разбере колко нелепо и претенциозно звучи нейната версия. И сам ще обясня всичко на дъщеря ни, когато порасне.
