Стана ми интересно. Може пък да бе измамница?
Неотдавна трябваше да напълня хладилника си с хранителни стоки, така че отидох до супермаркета близо до дома ми. Близо до него забелязах възрастна жена, която седеше в износени дрехи и плачеше. Поиска ми стотинки за хляб. Стана ми много мъчно за нея.
Обикновено не давам нищо и дори дребни пари, защото всички около мен казват, че просяците са или мошеници, или алкохолици.
Но тази баба не беше като всички останали. Забелязах, че тя пита със срам. И сърцето ми трепна и ръката ми извади 50 лева от портмонето ми. Видях, че старата дама ми е много благодарна.
Тогава ми стана интересно. Дали не сбърках? Дали жената не беше измамница и част от т.нар. просешка мафия?
Влязох в супермаркета, купих всичко необходимо и когато излязох, видях, че бабата се готви да тръгва някъде. Реших да я последвам.
Първо старицата влезе в едно магазинче, прекарала там около 15-20 минути, после се разходила из дворовете и накрая спряла пред някаква стара, порутена постройка. Тя отвори вратите и влезе.
Тогава реших да рискувам и тръгнах след нея. Не се страхувах, че тази възрастна жена може да ми направи нещо.
Вътре видях нещо, което ме учуди. А именно стар диван, изгнил под, а на самия диван лежеше одеяло, което бе видяло много. Наблизо имаше маса, на която бабата сложи кисело мляко и хляб, купени от магазина. Самата тя седна на дивана.
Когато ме видя да влизам, беше много изненадана и дори уплашена.
Веднага й обясних всичко, че помислих да не е измамница и затова я последвах. В края на краищата дрехите й не приличаха на тези на просяците. След моето признание жената ми разказа своята история.
Казваше се Валентина Петрова. Нямаше семейство или близки роднини. Тя живеела в малък апартамент, в който била назначена през социализма. Синът и съпругът й починали отдавна и тя станала жертва на измамници, които й отнели апартамента.
Тогава тя се заселила в тази малка барака, в която тя живеела вече две седмици. Парите, които й давали едва й стигали да си покрива храната.
Навън обаче вече це есен и всеки ден ставаше все по-студено. Валентина много се страхуваше да не замръзне до смърт. Беше ми много мъчно за бабата, затова исках да й помогна. Първо й подадох чантата си с малко хранителни стоки.
Когато се прибрах, отворих профила си във фейсбук и написах историята на тази жена с молба да й помогнем да изкара зимата някъе.
На сутринта моя съученичка ми писа и предложи да остави бабата да живее в неговата празна вила с отопление. Тя беше много щастлива и я заведохме в тази вила. Продължихме да търсим изход от тази ситуация, защото бабаъа не можеше да остане там завинаги.
Месец по-късно решението ни намери само. Една възрастна жена ми писа и каза, че може да приеме Валентина като съжителка. Тя нямаше нужда от заплащане, тъй като живееше съвсем сама и така щеше да има компания.
Сега бабите живеят заедно и аз и моята съученичка им носим продукти през почивните дни и си бъбрим приятно на чаша чай.
Всъщност има много такива възрастни хора, които са останали без дом заради имотната мафия или просто са били изгонени от роднини. Затова се опитайте да не ги подминавате и да помогнете.
