През 1989 г., през зимната ваканция, целият ни клас отиде на екскурзия до София. За три-четири дни, не си спомням точно. Програмата беше наситена: екскурзии, театър, разходки из града…
Тръгнахме обратно сутринта. Имахме места в два съседни вагона: част от класа в единия вагон, част в другия.
Спомням си, че с моя приятелка отидохме да видим как са се настанили нашите съученици. Момчетата се събраха в едно купе и играеха карти.
А в самото начало на влака им имаше две циганки – стара и млада. И двете изглеждаха много добре, съвсем улегнали.
И тогава едно от момичетата изведнъж реши да поиска гадаене…
Възрастната циганка първоначално отказа: „Не гадая“.
А младата жена изобщо не се впусна разговори, седеше съвсем мълчалива.
Но после изведнъж старицата извади картите си (тя не погледна колодата, която ние й дадохме с думите: „Вашите карти лъжат“) и започна да ни гледа на всички…
Веднага да отбележа: старата жена не поска пари от никого. И аз сметнах, че го прави по-скоро за забавление.
Стоях малко настрана – по някаква причина нямах никакво желание, дори на шега, да разбера нещо за бъдещето си.
После момчетата от класа ни се присъединиха към нас. И циганката, като погледна едно от момчетата, някак си се натъжи… Бързо приключи гадаенето си.
С моята приятелка останахме в това купе дълго време, почти до вечерта. А когато тръгнахме да се връщаме в нашето купе, циганката ни спря.
Тя каза на приятелката ми: „Не се жени в близките две години, ще останеш вдовица.“
А мен ме гледа дълго – право в очите. После ми каза:
– Чужда кръв тече в теб, момиче…
По това време вече знаех, че съм осиновена дъщеря. Не знаех със сигурност, разбира се, но бях 90 процента сигурна в това. Изглеждах напълно различно от родителите си. Така че не бях особено изненадана от тези думи.
Циганката каза още, че животът ми ще бъде труден, но няма да остана самотна.
После кимна към купето, където седяха момчетата:
– А онова рунтавото момче няма да живее дълго… Смъртта върви подир него…
Доколкото си спомням, моята приятелка и аз не повярвахме много на гадателката. Но все още се чувствах някак неловко.
Какво се случи после
…Отидох на сватбата на приятелката ми през октомври 1991 г. Не бяха минали и две години от гадаенето във влака.
През 1995 г. съпругът й се удави…
Нашият съученик – „онова рунтавото момче“ – едва не умря преди казармата. Влетя с мотора си под една кола. Но оцеля. А когато се върнах след военна служба, беше блъснат от влак…
Днес знам със сигурност, че в мен тече чужда кръв. Оказа се, че родителите ми са от гръцки произход. Живея трудно, но пък съм доволна от живота. А относно самотата, надявам се, че наистина не ме заплашва..
С една дума, има нещо мистично в тези предсказания. И е по-добре да не знаете нищо предварително – някак си е по-спокойно…
