Дан Колов (Дончо Колев Данев) е най-известният български борец в света. Роден е в село Сеник, Севлиевско, на 26 декември 1892 г. и умира в родното си село на 27 март 1940 г.
Той е първият български европейски шампион по свободна борба през 1936 г. в Париж, като става вторият борец с такава значително отличие след световния шампион по класическа борба Никола Петров, който спечели титлата си през 1900г.
Ранните години на Дан Колов
Дончо е едва на седем години, когато баща му умира. Това трагично събитие го принуждава да стане пастир, за да оцелее. Напуска България през 1905 г. и заминава за Австро-Унгарската империя, където работи като градинар в Будапеща. През 1909 г. среща другата ни легенда в борбата Никола Петров, който го убеждава да емигрира в САЩ, за да преследва своята „американска мечта“.
Дан Колов заминава за САЩ, когато е на 17 години. Започва да работи това, което намери, докато не се утвърждава като железопътен строител. Колегите му са впечатлени от силата му, тъй като той стана изключително популярен с умението си да огъва релси около врата си.
Веднъж дори се сбил с мечка по време на лов. Легендата разказва, че Колов се бие с голи ръце повече от час, като накрая получава шанс да убие животното с пушка. Очевидци разказали, че белезите от пръстите на българина ясно личали на врата на мечката.
След като мълвата се разпространила, Дан Колов веднага бил назначен на работа в цирк „Виктория“. В началото на ХХ век свободната борба била по-скоро във вида на днешната борба, но без театралност и сценарии. Ударите с юмруци и ритници са разрешени и бойците често са много тежко ранени. Това е основата на съвременните смесени бойни изкуства (MMA).
Преди полският кечист Збишко Циганевич да го открие и да го обучи професионално, Колов използва само техниките, които е научил на детските игри в Сеник. Започвайки да тренира с треньор, Дан Колов напредва много бързо и става първият борец, спечелил диамантения пояс два пъти в Световното професионално първенство в тежка категория.
Той става и трикратен европейски шампион по борба в тежка категория през 1934 г. и два пъти през 1937 г. Предишната година Колов побеждава тогавашния шампион Ал Перейра, губи титлата в реванш и си я връща по-късно същата година, но в крайна сметка я губи от Джо Саволди.
Началото на славната кариера
„Балканският лъв“ започва кариерата си като борец, участвайки в уредени мачове между железничари. По-късно той печели турнир, организиран от цирк Виктория през 1914 г., когато директорът на цирка кани гости от публиката да се състезават със звездата Джек Лорънс – Циклопа.
Дончо приема предизвикателството и успява да победи 105-килограмовия борец. Освен него, Колов побеждава и много известни по онова време борци в свободния стил, като Станислав Сбишко, Джак Шири (Човекът-светкавица), Руди Дусек, Джо Стакър, Ед „Удушвача“ Луис и Джим Браунинг.
След победата му над Джики Хеген в Япония зрителите дори се опитали да убият Дан Колов, като прелетяли покрай него с няколко ножа. Преди този мач била хвърлена и кама по прозореца на хотела му, но българинът отново остана невредим. На турнира по борба в Париж Колов побеждава всичките си съперници, включително и „Човекът с хиляда хватки” Анри Дегла.
Дан Колов изиграва между 1500 и 2000 мача, като записва само 72 загуби и 18 без победител, като само 3 от тях са в официални мачове в зенита на кариерата му.
Най-големите му победи са срешу Руди Дусек в Ню Йорк през 1919 г. и Джики „Удушвачът“ Хаген в Токио през 1921 г., което потопило в скръб японците, тъй като Джики е местна легенда и любимец на цялата нация.
Завръщане в България
След 30 години по света и спечелени турнири в САЩ, Бразилия, Япония и Европа Дончо Колев се завръща в България и бива обявен за национален герой.
През цялата си кариера той получава предложения да получи американско гражданство, но всеки път отговаря така: „Дан Колов е българин!“ До смъртта си остава известен с думите си: „Чувствам се силен, защото съм българин“.
Родината е най-святото за него. Помага на много свои сънародници, както по света, така и у нас. През годините на върха Колов става милионер, но раздава всички пари за благотворителност.
Купува първия самолет на Българските пощи, а също така построява ВЕЦ в родното си село за електричество. Обсъждайки закупуването на турбина, един от присъстващите го попита дали парите, които дава, не са много.
Връщайки се у дома, той постоянно обикаля клубове по борба и тренира млади борци, но не спира състезателната си кариера до последната година от живота си. Той организира много мачове в София и дарява всички приходи от тях.
Въпреки че е световна знаменитост, когато слиза от влака от Париж, посрещачите му предлагат да го закарат до дома му с файтон, но той отговаря: „Пеш съм излязъл и пеш ще се върна!“
Трудно е да се повярва, че звезда от толкова висок ранг би казала подобни думи, но това доказва колко скромно и здраво стоял Дан Колов на краката си.
