Всичко започна през септември 2003 г. Тогава забременях. Но всичко се обърка.
Тялото ми прие ембриона за чужд протеин и всичко се разпадна. Дълбок поклон пред лекарите, които предотвратиха спонтанния аборт. Но заради външната намеса, имунната система започна да атакува собствените ми органи. Започна т.нар. автоимунен тиреоидит…
На 21 седмица от бременността (това е точно периодът на развитие на невралната тръба на плода) моят TSH хормон беше 80 при норма 4,0.
Тогава лекарите започнаха да говорят за аборт. Но ми предписаха лечение с тироксин в големи дози.
Точно тогава отидох на църква. Трябва ли да казвам колко сълзи бяха изплакани? Трябваше да се направи нещо.
Вече месец отлагах вземането на решение, а хормоните не ми помагаха. Предупредиха ме, че детето ще е с дълбоки увреждания или ще се роди мъртво…
Дълго се молих, молих се, молих се на иконата на свети Николай Чудотворец. Знаех, че няма да прекъсна бременността. И инвалид бях готова да приема, мъртвороден бях решена да го родя и да го погреба по човешки.
Дойде осъзнаването, че съм готов да приема всичко както си е, както е решила тази душа…
И… хормоните се нормализираха…
Около Рождество ми присъни сън. Николай Чудотворец дойде при мен и просто ме попита защо плача и какво искам. Отговорих: „Да бъда щастлива“. Тогава той удари по тояжката, на която се подпираше, и каза: „Ще го направиш“.
Събудих се, но сякаш още сънувах.
Дъщеря ми се роди през лятото Имаше здравословни проблеми, но те бяха разрешими. Бяхме активно лекувани.
Съпругът ми и аз сме медицински работници, тогава ни плащаха малко и често ни бавеха заплатите, но парите за рехабилитация течаха като река.
Дъщеря ми почти нямаше играчки, но аз не се оплаквах, всеки ден благодарих на Светеца за подаръка.
Един ден колеги ми подариха пакет пелени и покрай покупката имаше конскур с награда. По някаква причина аз, която никога не бях печелила никъде, реших да участвам в него.
Много добре си спомням, че на 6 декември получих известие в пощенската си кутия, че трябва да дойда да взема колет, за който не трябва да плащам нищо. Оказа се, че съм спечелила…
Наградата голям хубав комплект играчки.
Плаках в пощата…
Щастлив съм. И до днес благодаря на Светия Чудотворец за възможността да се докосна до чудото. Дъщеря ми е вече е пораснала, разказвам й тази история два пъти годишно – на рождения й ден и на Коледа.
А играчките ги подарихме отдавна на дете, чиито родители също не можаха да си позволят подаръци.
Искам да се обърна към всички и особено към хората, които сега са в трудна житейска ситуация – не сте сами, ще се справите! Пожелавам ви здраве и достойнство да извървите своя труден път. Мир за всички ни.