Иван трябваше да ходи на стаж в болничното отделение на дом за деца. Не беше лесна задача. Плачът на сирачетата се запечатал в главата му – не спирал нито за минута.
Веднъж една от опитните медицински сестри видяла младия лекар и решила да го развесели:
— Не се притеснявай, после ще привикнеш. Важното е да не оставяш болката им да премине през теб. Има много работа. Не стой така, облечи си халата.
Естествено, никой не посещаваше тези деца. В отделението имаше деца на възраст от няколко месеца до две години. Сестрата сръчно преобличаше бебетата и им даваше лекарства.
Иван не можеше да се похвали с такава сръчност. Бебето плачеше, а състрадателният младеж го държеше с треперещи ръце. Да, той не беше подготвен за това в университета.
Когато влезе в отделението с по-големите деца, веднага срещна погледа на светлокосо 3-годишно момиченце. Тя беше единствената, която не плачеше, а понасяше всички медицински процедури като възрастен.
Тя му напомняше за някого. За бившата му приятелка Рита. Те можеха да имат такова дете… Иван прогони глупавите мисли от главата си и се захвана за работа.
След смяната си той отиде в стаята на персонала и започна да разпитва за това момиче. Както се оказа, момичето било открито на улицата. Тя веднага била изпратена в болницата в сиропиталището, защото имала температура.
Разбра, че името на момиченцето е Ана.
Един ден Иван влезе в столовата и видя Аня да държи нещо в ръцете си.
— Ани, какво е това? – попита я той.
— Това е снимка на майка ми. Но тя отлетя в облаците. Сега живея с лоша леля, не искам да се връщам там.
Оттогава Иван и Ана станаха приятели. Тя му помагаше да повие бебетата и да носи лекарства на децата.
Но практиката на Иван по едно време приключи. Трябваше да се разделят, но Иван обеща да посещава малката Ани.
Животът обаче го улови в рутината си – успя да дойде в сиропиталището едва след месец. Когато се втурна, Ана вече я нямаше. Както се оказа, тя бе преместена от болничното отделение в приют. Никой не каза кой и къде – тази информация беше поверителна.
Минаха години. Иван не продължи медицинската си кариера – отвори собствен автосервиз. Бизнесът му носеше добри доходи и той харесваше работата си. През това време се жени за момиче Ася. При тях всичко беше наред, само че нямаха деца.
— Знам, че си мечтаеш за деца. Ако си тръгнеш, ще те разбера – каза през сълзи Ася след поредното посещение при лекаря.
Иван, естествено, нямаше никакво намерение да изостави любимата си. Той й разказа за Аня и предложи двамата да осиновят момичето.
— Когато видиш очите й, веднага ще я обикнеш! – каза Иван.
Те пристигнаха в сиропиталището и отидоха при управителя, за да разберат дали Ани е там. Директорката разказа, че момичето неведнъж е било взимано от семейства, но е връщано обратно. Била проблемно дете.
Но щом малкото момиченце видя добрия доктор Иван, тя веднага го нарече „татко“ и хукна радостна към него.
От този тримата заживели заедно. Щастливо и хармонично
