Историята се случи преди малко повече от година. Бях в железарския отдел на магазин за всичко (не магазин на самообслужване, а от онези по стар стил: железария, хляб и т.н.).
Едно младо, много неподдържано момиче, с почти бездомен вид влезе и ме помоли да й купя сапун. Тя посочи най-евтиния, буквално струваше стотинки, очите й бяха толкова умолителни, че й дадох 1 лев.
Тя си купи въпросния сапун, а аз неволно започнах да я наблюдавам.
Момичето мина покрай щанда за хранителни стоки, спря за минута, погледна храната с гладни очи и излезе. Стана ми невероятно жал за нея и ми беше невероятно интересно как толкова младо момиче (най-много на 25 години) може да се окаже в такава ситуация.
Купих няколко банички и я настигнах. Седнахме на една пейка, тя хапна и ми каза, че на 18 години имала приятел, който я убедил да се премести при него.
Тя, разбира се, също искала това, но майка й била много строга и корава жена и не й позволила. Момичето не знаеше нищо за съдбата на баща си.
И така, последвала голяма семейна караница с майка й, тя се преместила при момчето, след известно време обаче той вече не се интересувал от нея и я изгонил. Но майката не могла да й прости и не я приела обратно. Първоначално обикаляла на гости на приятели, после й станало гузно да тежи на другите и излязла на улицата.
Тази история просто ме порази. Въпреки хигиената и т.н., доведох я при мен, изхвърлихме мръсните й дрехи, третирах главата й с газз, мас и оцет (в случай, че имаше въшки), тя се изкъпа, изми си зъбите, подстригах я (доста късо, защото косата й беше силно повредена), дадох й пари и старите си ненужни вещи.
Момичето вече плачеше от благодарност. Когато тя си тръгна, се обадих на приятелите си и им разказах всичко. Наехме й стая в общежитие за 300 лв на месец, приятел й помогна да си намери работа като чистачка в търговски център.
Боже, колко щастлива и благодарна беше.
Е, разбира се, и ние бяхме изключително доволни, че помогнахме на момичето. След това комуникацията с нея някак си стана по-рядка и като цяло се изгубихме с времето.
А после един ден случайно я срещнах в един магазин. Изглеждаше много добре, беше качила килограми и беше прилично облечена. Когато ме видя, тя изписка от радост и се втурна да ме прегръща.
При нея всичко е наред, в живота й се е появило едно момче, засега работи като касиер, но смята, че е временно… Другата седмица ще ходим с нея на театър. Тя сама си купи билетите и наистина иска да ми благодари.
Хора, правете добро. Мръсните бездомници по улиците не са утайката на обществото, те са хора. Всеки от тях има своя история. Понякога едни 5 лева ще им помогнат да оцелеят, а малко внимание може да им помогне да започнат нов живот.
