Тази история се разиграла в обикновено градско училище. Приятелите ми се преместиха в града, в който живея, след като подписаха договор с голяма компания.
Семейството веднага си купи апартамент, мъжът и жената получиха престижна работа, защото са отлични специалисти, такива хора винаги са търсени. А дъщеря им, петокласничка, беше изпратена в местно училище.
Тоест успяха да се установят добре и бързо.
Единственото нещо, за което се притесняваха, беше дъщеря им, която се прибираше от училище разплакана, не искаше да си пише домашните и в крайна сметка стана слаба ученичка, въпреки че винаги е била отличничка.
Родителите не можели да повярват, че дъщеря им не си е научила уроците, защото виинаги е била много умно момиче.
Всичко се оказа по-сложно, отколкото изглеждаше. Родителите разбраха, че в новото училище дъщеря им просто показвала високото си ниво на знания в уроците. Учителите я хвалели, а съучениците й завиждали, затова я обиждали, а в междучасията я блъскали и спъвали,
Бащата решил да отиде в училището, където класната ръководителка му разказала всичко. Тя просто си каза, че това са деца и нищо не може да се направи.
Тогава бащата предупредил, че ако издевателствата над дъщеря му не спрат, ще се оплаче на по-високо ниво.
За известно време всичко се успокои, само че проблемите с момичето продължиха.
Но след това всичко започна отначало. Тъкмо момичето започна отново да учи отлично по всички предмети, всичко се върна както преди.
Един ден тя дошла след училище разплакана и казала на родителите си, че повече няма да ходи на училище.
Родителите я попитало какво се е случило. Оказало се, че по време на междучасията съучениците й извадили всички неща от раницата й и ги разхвърляли из цялата класна стая.
Баща бил много решителен, когато отишъл в училището. Той попитал вярно ли е, че децата са постъпили така? На неговия въпрос отговорили, че това =било техен вид игра.
Бащата, без да каже нито дума, обиколил всяко бюро, помитайки всички училищни пособия на децата, които били обидили дъщеря му, след което отишъл при директора на училището за обяснение.
Но директорката само казала, че може би това наистина е просто игра за децата.
Тогава бащата взел чантата на директорката и изтръскал от нея всичко, което било вътре, на пода на кабинета. Тя наблюдавала действията му с отворена уста.
Успяла само да го попитам защо го е направил? Бащата отговорил, че и той си играе така. И ще играе така всеки ден, ако не спрат да тормозят дъщеря му.
Повече никой не обидил момичето. Тя си намерила приятели и отново започнала да се учи добре.
