Баща ми се сети твърде късно за мен…

Майка ми ме отгледа сама, дори не помнех баща си. Но един ден той се появи и поиска финансова помощ. Каза ми, че на стари години не може да се справи без чужда помощ. Но въпросът бе дължа ли му нещо? Трудното детство Бил съм планирано дете. Родителите ми са ме очаквали с нетърпение появата ми, въпреки че живеели бедно. Баща ми се хванал здраво на работа, за да осигури прехраната на семейството си. След една година обаче бил крайно изтощен. След първия ми рожден ден той просто изчезнал. Мама дори не го тръгнала да го търси, защото вече била разбрала всичко без думи. Мама не разчиташе на помощ от никого. Винаги ме взимаше със себе си на работа, защото нямаше на кого да ме остави. Често бях болен, защото тя работеше в помещение под земята. Буквално беше като мазе. Това силно подкопа здравето ми, но майка ми нямаше избор. Трябваше да има какво да сложим на масата.  Когато станах на 3 години, тя ме изпрати на детска градина. Там си намери работа като готвачка. Мама се отказа от себе си, за да бъда аз щастлив. Тя вложи цялата си душа в мен, за което съм й благодарен. Когато получих дипломата си за висше образование, майка ми се пенсионира по здравословни причини. Това не е изненадващо, защото предателството на баща й и тежкия начин на живот я осакатиха. Блудният баща Двамата с майка мине живеехме лошо. Намерих си работа и започнах да й помагам финансово. Но тогава се случи нещо неочаквано! Беше почивен ден и си бяхме вкъщи. И тогава на вратата се позвъни. Когато отворих, бях много изненадан. Там стоеше непознат брадат мъж. Той влезе в апартамента и гордо заяви: — Аз съм баща ти! Не мога да ви предам емоциите си. Исках да го разкъсам. На парчета. Но от друга страна исках да го прегърна, защото винаги ми е липсвало мъжко внимание. Мама и аз не разбрахме защо бе дошъл. Скоро той сам даде отговор на този въпрос: — Сине, искам ти прошлка, разбира се, сега но имам нужда от твоята помощ. Както виждаш, чече съм доста стар, така че не мога да се справя сам. Няма да оставиш стареца, нали? Как да постъпя? Обърнах се и отидох в стаята си. Сълзите просто се търкаляха от очите ми. Спомних си колко труден беше животът на мен и майка ми заради баща ми. Спестявахме от всичко, живеехме, заделяйки последния си залък и тогава той се появи, сякаш нищо не се е случило. Какво ми бе дал той в живота? Нищо. Само бе участвал в моето зачеване. Изобщо не напомни за себе си през всичките тези години. Дори не ме поздрави за рождения ми ден. Имаше ли право да иска нещо от мен? Къде беше през цялото това време? Баща ми молеше майка ми за прошка, защото знаеше, че тя е добросърдечна и ще му прости. Той каза, че жена му го изгонила и през всичките тези години се скитал из взети под наем апартаменти. Преди поне работел, но сега има проблеми със сърцето и не може да работи. В този ден баща си ми тръгна без да чуе нито дума от мен. Реших, че не искам да му помогна - той е непознат за мен, въпреки че някои чувства кипят вътре в мен. Смятате ли, че постъпих правилно?
Изображение от freepik

Майка ми ме отгледа сама, дори не помнех баща си. Но един ден той се появи и поиска финансова помощ.

Каза ми, че на стари години не може да се справи без чужда помощ. Но въпросът бе дължа ли му нещо?

Трудното детство

Бил съм планирано дете. Родителите ми са ме очаквали с нетърпение появата ми, въпреки че живеели бедно.

Баща ми се хванал здраво на работа, за да осигури прехраната на семейството си. След една година обаче бил крайно изтощен. След първия ми рожден ден той просто изчезнал.

Мама дори не го тръгнала да го търси, защото вече била разбрала всичко без думи.

Мама не разчиташе на помощ от никого. Винаги ме взимаше със себе си на работа, защото нямаше на кого да ме остави.

Често бях болен, защото тя работеше в помещение под земята. Буквално работеше в нещо като мазе. Това силно навреди на здравето ми, но майка ми нямаше избор. Трябваше да има какво да сложим на масата.

Когато станах на 3 години, тя ме изпрати на детска градина. Там си намери работа като готвачка.

Мама се отказа от себе си, за да бъда аз щастлив. Тя вложи цялата си душа в мен, за което съм й благодарен.

Когато получих дипломата си за висше образование, майка ми се пенсионира по здравословни причини. Това не е изненадващо, защото предателството на баща й и тежкия начин на живот я осакатиха.

Блудният баща

Двамата с майка мине живеехме лошо. Намерих си работа и започнах да й помагам финансово.

Но тогава се случи нещо неочаквано!

Беше почивен ден и си бяхме вкъщи. И тогава на вратата се позвъни. Когато отворих, бях много изненадан. Там стоеше непознат брадат мъж. Той влезе в апартамента и гордо заяви:

— Аз съм баща ти!

Не мога да ви предам емоциите си. Исках да го разкъсам. На парчета. Но от друга страна исках да го прегърна, защото винаги ми е липсвало мъжко внимание.

Мама и аз не разбрахме защо бе дошъл. Скоро той сам даде отговор на този въпрос:

— Сине, искам ти прошлка, разбира се, сега но имам нужда от твоята помощ. Както виждаш, чече съм доста стар, така че не мога да се справя сам. Няма да оставиш стареца, нали?

Как да постъпя?

Обърнах се и отидох в стаята си. Сълзите просто се търкаляха от очите ми. Спомних си колко труден беше животът на мен и майка ми заради баща ми.

Спестявахме от всичко, живеехме, заделяйки последния си залък и тогава той се появи, сякаш нищо не се е случило.

Какво ми бе дал той в живота? Нищо. Само бе участвал в моето зачеване.

Изобщо не напомни за себе си през всичките тези години. Дори не ме поздрави за рождения ми ден. Имаше ли право да иска нещо от мен? Къде беше през цялото това време?

Баща ми молеше майка ми за прошка, защото знаеше, че тя е добросърдечна и ще му прости. Той каза, че жена му го изгонила и през всичките тези години се скитал из взети под наем апартаменти. Преди поне работел, но сега има проблеми със сърцето и не може да работи.

В този ден баща си ми тръгна без да чуе нито дума от мен. Реших, че не искам да му помогна – той е непознат за мен, въпреки че някои чувства кипят вътре в мен.

Смятате ли, че постъпих правилно?

Advertisement