Наскоро се преместих в нов апартамент в друг район на града. На новото място първото нещо, което направих, беше да посетя местния супермаркет. В магазина забелязах една баба, която носеше гумени чехли.
Възрастната жена само разглеждаше рафтовете с продукти, но не си взимаше нищо. Веднага разбрах, че бабата е в крайна нужда. Много исках да й помогна.
Хванах бабата за ръка и отидох да пазаруваме заедно с нея. В кошницата скожих продуктите, които тя разгледа. Бабата се притесняваше, че няма да я пуснат на касата. В магазина вече много добре знаеха, че възрастната жена няма пари.
Но на касата платих сам всички покупки. Храната в кошницата беше за нея. Тя беше толкова се развълнува, че дори се просълзи. Оказа се, че в този ден тя помолила Бог да й изпрати малко пари за храна и Бог я доведе при мен.
Помогнах й да пренесе тежката торба до вкъщи. Оказа се, че жената живее в нова кооперация, апартамент в който й е даден вместо съборена къща. Животът в новата сграда се оказал много скъп. Апартаментът погълнал цялата пенсия на бабата, а възрастната жена погребала единствената си дъщеря преди 4 години.
Жителите на кооперацията знаели за тежкото положение на бабата, но никой не се сетил да й помогне по някакъв начин.
Оттогава често посещавам новата си позната. На чаша чай бабата ми разказва интересни истории от живота си.
