Два пъти седмично ходя до супермаркета, за да купя хранителни стоки. Обикновено пазарувам от голеите вериги.
Минавайки два пъти покрай един от тези супермаркети, погледът ми се спря на възрастна жена, която стоеше мълчаливо, но и в двата дни валеше доста проливен дъжд и бързо се запътих към колата си с чантите.
Днес обаче времето бе толкова прекрасно, истинска пролет. Слънцето грееше, тревата зеленееше, а лекият бриз носеше приятна прохлада. Дори птиците пееха своите весели песни. С две думи, животът кипеше. Бях в чудесно настроение.
Днес пак пазарувах в същия магазин, в който бях предишните два пъти. И отново видях тази жена. Някаква неизвестна сила ме принуди да я наблюдавам няколко минути.
Честно казано, тя изобщо не изглеждаше като бездомник или като човек, който злоупотребява с алкохола. Напротив, стоеше скромно и тихичко в ъгъла на супермаркета, държейки в ръцете си смачкана и мръсна хартиена чаша.
Изглеждаше спретната и чиста, въпреки че носеше стари дрехи.
Понякога хората крещят с цяло гърло за помощ и някоя стотинка, но не и тази баба. Тя просто стоеше с превит гръб и мълчеше.
Когато се приближих до нея, забелязах, че очите й са пълни със сълзи. А движенията и погледът й издаваха, че не го прави по собствена воля и ужасно се срамува.
Приближих се до нея и я попитах дали има нужда от помощ. Тя учтиво отговори не. Отново я попитах дали има начин да й помогна. Бабата благодари и отново отказа.
По-късно тя ми сподели, че не е знаела как да помоли за помощ, затова е стояла там мълчаливо. Пенсията й е много малка, тя няма близки. Всички пари отиват за плащане на сметки, въпреки факта, че домът й е много студен.
Затова и стои пред магазина, да събере някоя стотинка да си купи хляб за няколко дни.
Стана ми много мъчно за нея. Извадих от портфейла си чисто нова банкнота от 20 лева и я дадох на бабата. Възрастната жена отказа и каза, че няма да вземе толкова пари.
Тогава я помолих да ме изчака. Бързо отидох до супермаркета и купих две торби с различни продукти. Опитах се да взема лакомства, неща, които тази баба може би никога не е опитвала.
Излязох от магазина, възрастната жена беше на същото място.
Приближих се до нея и й предложих да я закарам до дома. И й казах, че съм й купила хляб. Тя отново отказа. Тогава се разбрахме да се разходим. През целия път си говорихме. На вратата й подадох двете чанти и банкнота от сто лева.
Жената отказа, не искаше да ги вземе и се разплака. Но аз я уверих, че го правя от дъното на сърцето си. В крайна сметка тя може да ми е баба.
Моите баби починаха преди много години на доста млада възраст.
Възрастната жена ми благодари и ме покани да пием чай от малини. Отказах и обещах, че непременно ще дойда да я посетя след няколко седмици.
И до днес с бабата сме приятели. Нося й от време на време вкусни неща, помагам й с каквото мога. Тя е щастлива и двете се радваме взаимно на компанията си.
Моля ви, хора, бъдете по-добри, независимо от времето, настроението или житейската ситуация. Обърнете внимание на бабите, които имат нужда от помощ и непременно им помогнете.
В края на краищата, ние не знаем какво ще се случи с нас, като остареем. Доброто винаги се връща стократно.