На 38 години съм, не съм омъжена, нямам деца и нямам абсолютно никакви проблеми с това. Имам добра работа, сам си купих апартамент и кола в областния център и редовно помагам на родителите си на село.
Много хора смятат, че съм на около 28 години и това е приятно да се чуе.
Грижа се добре за себе си: ходя на йога с личен треньор, ходя на басейн и посещавам козметик. Имам две висши образования, пътувам много, говоря свободно английски, а в момента уча френски и испански.
Изобщо не разбирам защо жените се женят, отиват да живеят при съпрузите или свекървите си, наемат апартаменти, отказват се от всичко, за да нахранят и облекат децата си и поемат върху себе си много от мъжкаа работа. Това е мистерия за мен.
Моят живот съвсем различен – той е радост. Идваме на този свят, за да бъдем щастливи, да реализираме талантите си и да се радваме на живота.
Искрено смятам, че планетата е пренаселена, човечеството върви към задънена улица и колапсът е неизбежен. Оставянето на потомци изобщо не е необходимо и дори неуместно. За какво?
В живота ми има място за любов и чувства. Мъжете, с които съм имала любовни връзки, споделят напълно моите възгледи.
Достигнала съм такова ниво, че мога да се грижа за себе си и дори да помагам на близките си. Изпращам на родителите си по хиляда лева всеки месец, ремонтирах къщата им, купих им добра кола, макар и да не е нова.
Но те не са доволни, защото не ги дарих с внуци. Сякаш ми е задължение! Сякаш трябва да се омъжа и да имам куп деца.
Имам приятелка, с която навремето се забавлявахме. Тя се омъжи преди десет години и сега постоянно се оплаква от трудности и тежък живот. Сега има две деца, работа, семейство, а за пълно щастие се сдобиха с котка и куче. Но тя трябва да се грижи за животните, защото няма кой друг.
Децата са друга тема. Спомням си, че тя ми каза, че съм нещастна, защото никога не съм изпитвала радостта от майчинството. А тя го изживя докрай: бабите не бързаха да й помагат и още не бързат, защото и двете още работят.
Освен това има заем, който виси на рамото й. Съпругът й си купи нова кола, но тя трябва да изплаща заема. Защо го е регистрирала на нейно име, за мен е загадка.
Хората сами създават проблемите си и след това се оплакват от трудностите. И не говоря за живота в селата със зеленчуковите градини, кравите и други грижи. Това е напълно извън моето разбиране.
Рядко посещавам родителите си, въпреки че им изпращам пари. Причината са безкрайните им разговори как си пропилявам живота без семейство и деца и осъдителните погледи на съседите.
Това важи особено за жените над 40, които изглеждат на 60.
Като цяло съм доволна. Посетила съм 25 страни по света и няма да спра. Имам надеждни приятели и нямам абсолютно никаква нужда от мъж по чехли вкъщи и шумни деца наоколо. Мислите ли, че съм „нещастно безплодно цвете“?
