Много съвременни родители са буквално обсебени от развитието на децата си. Някои дават на децата образователни игри и ги записват на всякакви курсове почти от най-ранна възраст, твърдо убедени, че това ще даде на децата им неоспорими предимства в живота.
Известният руски психолингвист и невробиолог, професор в Санкт Петербургския държавен университет Татяна Черниговская обаче мисли по друг начин.
Важно е не толкова да тъпчете детето със знания, а да го научите как да използва мозъка си правилно. С други думи, научете го да учи!
Ето какво казва Татяна Черниговская:
Много е важно децата да започнат да учат навреме. Основният проблем на съвременното дете са суетните родители.
Когато ми кажат: „Започнах да уча сина си да чете, когато беше на две години“, отговарям: „Какъв глупак!“ Защо е необходимо това?“
На две години той все още не може да направи това! Мозъкът му не е готов за това! Ако го обучите, той, разбира се, ще чете и може би дори ще пише, но вие и аз имаме друга задача.
Като цяло децата имат огромни различия в скоростта на развитие.
Има такъв термин – „възраст на училищна зрялост“. Дефинира се по следния начин: едното дете е на 7 години, другото също е на 7 години, но едното ходи на училище, защото мозъкът му е готов за това, а второто трябва да играе с плюшено мече вкъщи още една година и половина и чак след това да седне на чина.
По официални данни над 40% от нашите деца имат затруднения с четенето и писането в края на началното училище. И дори в 7 клас има лошо четящи.ю
При такива деца цялата когнитивна сила на мозъка се изразходва в опити да преминат през буквите. Следователно, дори и да прочете текста, той вече няма сили да разбере смисъла и всеки въпрос по темата ще го озадачи.
Какво да правите?
1. РАЗВИВАЙТЕ ФИНАТА МОТОРИКА
Изправени сме пред много трудна задача: намираме се на кръстопътя между човек, който пише с тетрадка и чете обикновени книги, и човек, който чете хипертекстове, изобщо не знае как да пише, борави с емотикони и дори не пише текстове. Важно е да се разбере, че това е друг човек и той има различен мозък.
Ние, възрастните, харесваме този различен мозък и сме сигурни, че никаква опасност при него. А има.
Ако едно малко дете, когато дойде на училище, не се научи да пише, свиквайки с малките филигранни движения на писалката, ако в детската градина не извайва нищо, не реже с ножица, не подрежда мъниста, тогава фината му моторика не е развита.
И точно това се отразява на речевите функции. Ако не развиете фината моторика на детето си, тогава не се оплаквайте по-късно, че мозъкът му не работи.
2. СЛУШАЙТЕ МУЗИКА И УЧЕТЕ ДЕЦАТА СИ НА НЕЯ…
Съвременните невронауки активно изучават мозъка в момента, в който му въздейства музиката. И сега знаем, че когато музиката е включена в човешкото развитие в ранна възраст, тя силно влияе върху структурата и качеството на невронната мрежа.
Когато възприемаме реч, възниква много сложна обработка на физическия сигнал. Децибелите и интервалите ни удрят в ушите, но всичко това е физика. Ухото слуша, но мозъкът чува.
Когато детето учи музика, то свиква да обръща внимание на малките детайли, да разграничава звуците и продължителността един от друг. И точно в това време се формира фин разрез на невронната мрежа.
3. НЕ ПОЗВОЛЯВАЙТЕ НА МОЗЪКА ДА МЪРЗЕЛУВА…
Не всички хора на нашата планета са гении. И ако едно дете има лоши гени, тогава нищо не може да се направи по въпроса.
Но дори и гените да са добри, това пак не е достатъчно. Баба ви може да ви е подарила великолепен роял Steinway, но трябва да се научите да свирите на него. По същия начин едно дете може да получи прекрасен мозък, но ако не се развие, формира, ограничи, настрои – това е напразна работа, ще залинее.
Мозъкът се вкисва, ако няма когнитивно натоварване. Ако легнете на дивана и лежите там шест месеца, тогава няма да можете да станете. И абсолютно същото се случва с мозъка.
4. УЧЕТЕ МОМЧЕТАТА И МОМИЧЕТАТА ПО РАЗЛИЧЕН НАЧИН
Трябва да говорите с момчетата кратко и конкретно. За максимален ефект те трябва да бъдат включени в енергична дейност, те просто не могат да седят на едно място. Те имат толкова много енергия, че е най-добре да се опитате да я насочите в мирна посока, да й дадете изход и точно по време на часовете.
Не ги затваряйте в малко затворено пространство, дайте им пространство и място за движение. Освен това на момчетата трябва да се дават по-реални задачи, да се измислят състезания и да им се дават по-малко скучни писмени задачи, от тях няма полза.
И определено трябва да бъдат похвалени за всяко малко нещо. И ето още един интересен факт: оказва се, че момчетата трябва да се обучават в по-хладни стаи, отколкото момичетата, защото в противен случай те просто ще заспят по време на час.
Момичетата обичат да работят в група, имат нужда от контакт. Гледат се едни други в очите и обичат да помагат на учителя.
Това е много важно: момичетата не трябва да бъдат защитаване от това да паднат и да се изцапат, те трябва да изпитват „контролиран риск“. Има възможност тя да падне – оставете я да падне и се научете да се справяте с това.
Момичетата наистина не обичат грубите, шумни разговори, но те изискват незаменимо емоционално включване, а също така обичат цветния свят, тоест класната стая на момичетата трябва да е светла.
Внимателният индивидуален подход може да превърне слаб ученик в отличен ученик. Не всички двойкаджии са истински двойкаджии.
5. ПРАВЕТЕ ПОЧИВКИ…
Обикновено се смята, че ако детето забрави нещо в процеса на учене е лошо, ако е разсеяно е лошо, ако си почине също е лошо, а ако заспи е кошмар.
Всичко това е невярно. Всички тези паузи не са просто пречка за запаметяването на материала и обработката на информация, а напротив, помагат. Те позволяват на мозъка да обработва и асимилира получената информация.
Най-доброто, което можем да направим, ако спешно трябва да научим нещо до утре, е да го прочетем веднага и бързо да си легнем. По-голямата част от работата на мозъка се извършва, докато спим.
За да влезе информацията в дългосрочната памет, е необходимо време и определени химически процеси, които се случват по време на сън.
Постоянният стрес от факта, че не сте имали време да направите нещо, нещо не се е получило, повече грешки, нищо не се получава – това е най-лошото нещо, което можете да си причините.
Не можете да се страхувате от грешки. За да направите ученето по-лесно, трябва да осъзнаете, че ученето продължава винаги, а не само на бюрото. Ако човек просто седи на бюро и се прави, че учи, няма да излезе нищо полезно.
