Прибрала се вкъщи и изчезнала безследно. Дълги години този случай беше един от най-объркващите в Калифорния, с много неочаквани обрати. Отне 45 години, за да разберем истината, но историята не свърши дотук.
През 2018 г. в Twitter се появи странен пост:
„Здравейте, аз съм Линда. Аз съм на 11 години. Умрях преди 45 години. И искам да знаете какво се случи с мен.“
Туитът веднага привлече общественото внимание.
Публикувано е от сержант Корт Депвег от полицейското управление на Нюпорт Бийч. Той насрочил публикацията да съвпадне с 45-ата годишнина от убийството на Линда О’Кийф, което все още не е разкрито. Съдът реши да разкрие историята на момичето, за да може делото да бъде възобновено и престъпникът най-накрая да бъде открит.
Поредицата от 68 туита, публикувани от името на Линда, завладели милиони хора по света с подробности за последния ден от живота й и също косвено довели до разкриването на нейния убиец 45 години по-късно.
И така, какво се е случило преди половин век и как станало възможно да се намери престъпникът, който отнел живота на малката Линда О’Кийф.
Изчезването
Линда О’Кийф било обикновено 11-годишно момиче, мило, нежно, уязвимо.
Израснала в голямо приятелско семейство. Ходела на училище. Баща й, Ричард, работел като машинист. Майката Барбара шиела у дома. Линда имала по-голяма и по-малка сестра. Те казвали за Линда, че тя идеализира красотата на света и винаги вижда само доброто в хората. Момичето израства като творческа личност, рисува и свири на пиано.
Тя също била скаут и прекарвала много време в лятното училище.
Обикновено отивала там с велосипед, но в онзи фатален ден учителят по пиано се съгласил да закара момичето.
Хронологията
Около един часа следобед Линда се обадила на майка си от училище и я помолила да я закара до вкъщи.
Момичето изобщо не искало да ходи пеша, въпреки че домът им бил само на два километра. Може би сърцето на детето усещало неприятности. Но майката, без да подозира нищо трагично, не ччула оплакванията на дъщеря си. Жената имала много работа и не искала да се разсейва. Майката казала на Линда да се прибере сама.
Разстроена и разплакана, Линда накрая напуснала територията на училището. Поседяла малко отстрани на пътя пред училището и след това потеглила. Пътуването й трябвало да отнеме не повече от 30 минути.
Но Линда не се появила у дома след 30 минути, час или два.
Майката на момичето, погълната от работата си, не забелязала веднага, че дъщеря й я няма твърде дълго. Тревогата се прокрадвала в душата й, но Барбара прогонила лошите мисли от себе си, надявайки се, че Линда е разговаряла с някого по пътя.
Към 18 часа обаче станало ясно, че трябва да търсят дъщеря си.
Днес с помощта на мобилни комуникации можете точно да определите местоположението на човек, дори ако устройството му е изключено. През 1973 г. родителите на Линда имали само кола и стационарен телефон, чрез който майката на момичето неуморно се обаждала на всички приятели, с които дъщеря й можела да бъде.
Но никой нямал представа къде е Линда.
След като научил за ситуацията, бащата бързо се прибрал и тръгнал да я търси с колата.
Без резултат. Когато започнало да се стъмва, родителите се свързали с полицията.
Издирването продължило цяла нощ, полицията използвала хеликоптери, кучета и голям брой личен състав. Но всичко било напразно.
Местопрестъплението
Сутринта на 7 юли 1973 г. местният архитект Рон Йео отива на колоездене със сина си. Те карали велосипедите си по природната пътека, известна като Back Bay, наслаждавайки се на топлото утринно слънце. Няколко километра по-късно Рон и синът му слезли от конете, за да разгледат уникалните видове жаби, които живеят по тези места.
Но вместо да се насладят на флората и фауната, баща и син направили ужасно откритие. Намерили тялото на Линда О’Кийф.
Момиченцето лежало в канавка с вода, било облечено с рокля, ушита от майка й и самоделна чанта за книги. Експертизи установили, че причината за смъртта е удушаване.
Малкото тихо крайбрежно градче било шокирано от това събитие.
Разследването започнало веднага. Детективите открили следи от гуми близо до мястото, където е открито момичето, но нямали други следи.
Свидетелите
В деня на трагедията Линда е била видяна от поне трима души. Приятелките на момичето и съседите от квартала – майка и дъщеря – , които познава добре семейство О’Кийф.
Жените казали на полицията, че са видели тюркоазен ван да намаля скоростта и да се приближава до момичето. Линда стояла на предната пътническа врата и сякаш говореше на шофьора. И после влязла във возилото.
Съседите намерили сцената за странна, но не я сметнали за опасна. Решили, че след като Линда се качила сама в микробуса, това означавало, че е някой, когото познава. Никой повече не видял ученичката жива.
След разпит на свидетели полицията получила грубо описание на водача. Бил бял мъж на възраст между 24 и 30 години, с руса къдрава коса и продълговато лице. Те не помнели марката на колата или регистрационния номер.
Малко по-късно полицията успява да намери друг свидетел – жена, живееща недалеч от мястото, където е намерена Линда. Местната жителка чула писък и думите: „Престани, боли“. Но всичко приключило внезапно.
Имало още едно необичайно доказателство.
Художник, който рисувал в парка в момента, когато полицията пристигнала на местопрестъплението, видяла странен млад мъж.
Той внимателно наблюдавал от храстите действията на служителите на реда. Художникът се приближил до мъжа и попитал какво се случва. Младият мъж изглеждал изключително притеснен и казал, че са намерили момичето.
Но двамата стоели далеч от мястото на инцидента и не можело да се види какво точно се случва там. И това, разбира се, се сторило странно на полицаите. Художникът описал този мъж точно по същия начин, както предишните свидетели – 24-30 години, бяла къдрава коса.
Полицаите нямали никакво съмнение – това било престъпникът. Но дори и с подробно описание в ръка, намирането му не било лесно.
Два дни по-късно се случило нещо странно. 18-годишният Питър Уудън дошъл в полицията и признал, че той го е направил. Младият мъж живеел недалеч от семейство О’Кийф и учел в същия клас с по-голямата сестра на Линда.
Разпитван бил дълго време, но три дни по-късно е освободен и всички обвинения са свалени. В историята на Петър имало твърде много неточности и цялата информация, която той представил, било публично достояние.
В резултат на това полицията стигнала до заключението, че младежът е излъгал, за да привлече вниманието. Може би е имал психични проблеми.
И отново задънена улица. Разследването не можало да продължи, никакви мерки не дали резултат.
В търсене на убиеца
Постепенно случаят заглъхнал. Полицията обаче никога не забравила за Линда.
В началото на разследването далновиден криминолог събрал всички останки от биологичния материал на предполагаемия престъпник от тялото на Линда и ги съхранил. За съжаление по това време все още не се извършвал ДНК анализ.
Едва през 2001 г., 28 години по-късно, полицията изпраща биологичния материал в лабораторията, за да бъде извлечено ДНК от него. По това време обаче в базата данни на ФБР не били намерени съвпадения.
Това означавало, че престъпникът или не е бил преследван за други случаи, или е бил заловен, преди да почне да се взима ДНК от заподозрените. В базата данни нямало и родствени ДНК.
Технологиите от началото на 21 век не позволявала на полицията да направи нещо повече по случая.
Кой се оказал убиецът
През всичките тези години съдебната медицина се развила. Благодарение на развитието на генетичните дигитални технологии, правосъдието получило шанс да открие човека, отнел живота на сладката, мила Линда преди почти половин век.
През 2018 г. полицай, който възобновил случая с Линда О’Кийф, се свързал с компания, наречена Parabon NanoLabs. Тази компания е специализирана в уникална услуга – въз основа на генетичните характеристики на човек експертите създават най-точния фотографски образ на човек.
Така полицията се оказала с две снимки на заподозрения наведнъж – как изглеждал на 20 години и на 60.
Виждайки портрета, детективите се спогледали: той се оказал много подобен на този, който беше съставен преди 45 години според показанията на живи свидетели. Но сега било необходимо да се намери въпросния мъж.
И тогава полицията използвала нетрадиционен ход.
Полицейски служител от Нюпорт Бийч започнал да публикува в Twitter от името на Линда, която говорела за последния ден от живота си. Точно 68 публикации, от които всички настръхнали.
И така, в един от туитовете полицията за първи път публикувала снимка на заподозрения, получена с помощта на ДНК на същото това неизвестно лице.
Служителите на реда задали въпрос от името на Линда, който преследвал следователите от десетилетия: кажете ми как се казва?
Повече от 7 000 000 души са гледали туитовете на Линда. Но въпреки факта, че обществеността буквално кипяла от възмущение, нямало бърз резултат.
Но полицията не смятала да се откаже, те отново се обърнали към технологията и помолили експерти да направят портрети на възможните роднини на заподозрения. Опитали да направят нещо подобно в началото на 2000-те години, но тогава технологията все още не било толкова развита.
При повторното търсене бил открит вторият братовчед на предполагаемия извършител.
Експертите започнали да ровят по-дълбоко и скоро в една от частните ДНК бази данни най-накрая открили самия заподозрян. Най-любопитното е, че навремето той сам бил качил ДНК-то си в онлайн базата данни на генеалогичния сайт Family Tree, за да може да намери свои роднини.
Било невероятно постижение. 45 години по-късно, благодарение на уникалните технологии за изследване на ДНК, семейство О’Кийф разбрали кой им е отнел Линда завинаги.
Убиецът
Името му било Джеймс Алън Нийл. Изненадващо е, че това било човек с огромно досие от престъпления – от кражби до нападения. Но още по-невероятното е, че Нийл почти винаги се отървавал с мизерни или условни присъди.
Затворът почти никога не пречел на плановете му за живота. Бил женен два пъти и имал три деца. Първият път, когато съпругата му била бременна, било точно когато Линда, за съжаление, го срещнала. Той живеел само на 60 км от градчето на семейство О’Кийф.
За полицията обаче не било достатъчно просто да разберат името на престъпника. Те не можели да разчитат само на частната база на генетичното дърво. Детективите трябвало да вземат повторно ДНК от Нийл, за да получат убедителни доказателства за съпричастността му.
Те го поставили под наблюдение, а портиерите донесли целия боклук в полицията, който взели от дома на престъпника. Но всичко било напразно. Шансът помогнал. Джеймс Нийл пушел в кола близо до дома си и изхвърлил угарката от цигарата, която полицията прибрала.
ДНК анализът напълно потвърдил, че 72-годишният бял американец е същият човек от тюркоазения ван, който качил Линда.
Нийл бил задържан и обвинен. Разбира се, той отрекъл всичко: никога не бил виждал Линда, не бил в този град и не знаел нищо за инцидента.
Но било само въпрос на време полицията да събере всички доказателства. И те били намерени в неговия компютър, полицейски документи, свидетелски показания на момичета, които са имали късмета да избягат от лапите му.
Процесът трябвало да започне през 2020 г., но бил отложен поради пандемията. Нийл продължил да твърди, че е невинен, но детективите вече били отнесли случая в съда.
Той обаче така и не доживял до процеса. Той бил хоспитализиран и починал от рак на белия дроб. Дотогава нямал представа за диагнозата си.
За съжаление майката и бащата не доживели да видят деня, в който тайната за смъртта на дъщеря им била разкрита. Но сестрите на Линда били безкрайно благодарни на полицията. Те разказали, че до края на живота си майката се е обвинявала, че в онзи ден не е прибрала дъщеря си.
Така престъплението отпреди половин век било разкрито.
