Тази история се случила по време на социализма. Мария забременя на 16, всички бяха шокирани. Единствено баба й я подкрепила и й помагала. Какви изводи си направило момичето, което тръгнало срещу цялото си семейство, за да запази детето си?
Първото влюбване
Спомням си го, сякаш беше вчера – август 1983 г. Тогава бях на 16 години. Лято, слънце и ваканция. Живеехме на село и обикновено не ходехме никъде през лятото.
Разхождах се с приятелите си, ходехме до реката, забавлявахме се. В края на август на гости дойде внукът на нашата съседка. Когато го видях за първи път, веднага го харесах. Момче на 17 години, висок, красив, брюнет. А очите му бяха почти черни и толкова ярки.
Бързо се запознахме – берях горски плодове в градината, а той започна да ми говори през оградата. Същата вечер излязохме на разходка. Така започна нашият романс.
За мен това бяха първите и непознати чувства, които не можех да контролирам. А Андрей ми се стори толкова зрял и опитен тогава. Нашата ярка и незабравима връзка продължи 2 седмици, скоро дойде време за училище и Андрей си тръгна.
Аз трябваше да бъда в 10 клас…
Прилошаването
Учебната година току-що беше започнала и след лятната ваканция беше трудно да се върна към ученето.
Спомням си го сякаш беше вчера, 17 септември, урок по математика. Внезапно ми прилоша по време на час, тичам до тоалетната, гади ми се. Учителката ме изпрати вкъщи, бях сигурна, че съм яла нещо развалено. Цял ден се чувствах зле.
Мама се прибра от работа вечерта, даде ми някакво лекарство, но не се почувствах по-добре. На следващата сутрин не можех да стана от леглото, защото ми прилоша и ми се виеше свят.
Тогава мама и татко много се уплашиха и извикаха линейка. На повикването се отзова младо момиче, прегледа ме и изведнъж каза: „Ти случайно да не си бременна?“ Очите ми се разшириха и аз изкрещях: „Не, това не може да бъде.“
Мама тичаше из стаите и говореше: „Просто не смей, не смей да направиш подобно нещо.“
Ад на земята
За мен започна истински ад. Бременността беше потвърдена. Разказах на майка ми за връзката ми с Андрей. Баща ми ме удари няколко пъти, а майка ми ме нарече с обиди и каза, че съм срам за цялото семейство.
„Знаеш ли, че всички вече знаят за стореното. Цялото село знае за лекото ти поведение. Няма да родиш това дете, няма да ти позволя да съсипеш живота на всички“, изкрещя майка ми.
А аз бях просто в шок, защото не разбирах какво да правя. Никой никога не бе говорил с мен за връзки, сексуално възпитание и всички тези неща. Имах известни познания от приятелките си, но се доверих на Андрей и не мислех, че може да се случи нещо подобно.
Учудващо е, че всички ме смятаха за виновна, въпреки че близките ми никога не са говорили за такива неща с мен, смятайки, че подобно нещо просто не може да се случи на тяхното дете.
Мама отиде при бабата на Андрей и направи скандал там. Бабата каза, че нейният 17-годишен Андрейчо не се нуждае от деца и че ситуацията трябва да се поправи, преди да е станало твърде късно.
Записаха ме на лекар.
Майка ми ме записа за аборт при нейна приятелка лекарка. По това време нямах представа какво се случва. Отидох при лекарката, майка ми седеше до мен. Тогава приятелката на майка ми каза, че в бъдеще може да нямам деца.
Мама се засмя: „Ана, не говори глупости, имала съм толкова много аборти и всеки път забременявам.“ След тези думи изпитах дива неприязън към майка си.
Тогава си помислих защо майка ми решава всичко вместо мен? Аз трябва сама да решавам какво да се случва в живота ми.
Споделих всичко на баба
Бях в прекрасни отношения с баба ми по бащина линия. Тя живееше в малък град на 4 часа път от селото. Обадих се на баба Надя по домашния й телефон и й разказах всичко.
За моя изненада баба ми се зарадва на бременността и каза, че нищо в този живот не е случайно. Тя ме покани да се преместя в нейния град и аз се съгласих.
Опаковах нещата си и казах на майка ми за решението си. Тя започна да ми крещи, да ме нарича с обидни думи и пак каза, че я опозорявам. Баща ми просто махна с ръка и каза: „Върви, където искаш“ (само че по доста по-нецензурен начин).
Така заживях при баба ми. Баба ми успя да се споразумее с училището – ходех на някои уроци, а останалите учех вкъщи. Имах късмет, защото директорът на училището беше добър приятел на баба ми.
Всички в класа знаеха, че съм бременна. Някои ме съжаляваха, други ме осъждаха. Но повечето от момчетата ме защитаваха и ми помагаха. Носеха ми чантата, а учителите ми пишеха добри оценки. Да, тук имах голям късмет, благодарение на баба ми.
Раждането
През май 1984 г. родих момче. Бременността премина добре, бебето се роди здраво и силно.
Кръстих сина си Петър в чест на дядо си (по бащина линия). Баба Надя ми помогна и никога не ме упрекна за нищо. Завърших училище, а след това, когато Петър тръгна на детска градина, учих в университет, защото образованието ми бе важно.
Отношенията ми с майка ми така и не се подобриха, въпреки че често се прибирах, за да вижда внука си. Баща ми накрая ме помоли за прошка за поведението си, но майка ми остана студена.
Дори внукът й не можа да разтопи сърцето й.
Не съжалявам за решението си
На 25 се омъжих и родих още един син Валери. А Петър се сдоби с баща.
Майка ми и баща ми вече не са между живите. Баща ми почина от инсулт, а майка ми започна да пие алкохол, което я унищожи. Не изпитвам злоба към родителите си, въпреки че все още не можах да разбера майка си. Но съм много благодарна на баба Надя, много ми липсва.
Днес вече имам трима внуци (Оетър има две дъщери, а Валери има син). Разбира се, ако върна времето назад, не съжалявам, че родих Петър. Не мога да си представя живота си без него.
Беше толкова хубаво дете, никога не съм имала проблеми с него. А Валери вече бе с характер, като дете много плачеше и изпадаше в истерия. Имам прекрасни отношения със синовете си, но се разведох със съпруга си на 45 години.
Мисля, че дори сега, в съвременния свят, е много трудно за момичетата, ако попаднат в такава ситуация. Разбирам колко е трудно за един тийнейджър да отгледа собствено дете, но мисля, че ако вярваш в себе си, всичко ще се получи.
Бих искала децата да бъдат обучавани по тази тема, а родителите да бъдат научени да бъдат родители, а не онези хора, които ще осъждат и ще предават децата си.”
