Година след ужасното нападение в САЩ на 11 септември 2001 г. в един от местните вестници бил публикуван този кратък напомнящ текст. Прочетете го внимателно и може би няколко пъти, ако сте от хората, които се изнервят твърде често за дребни неща.
„Може би знаете, че шефът на една от големите компании оцеля след атаката на 11 септември, защото за първи път завел сина си на детска градина.
Друг оцелял, защото бил негов ред да вземе понички.
Жена закъсняла, защото будилникът й не е звъннал навреме.
Някой закъснял, заседнал в задръстване на магистралата на Ню Джърси.
Един от тях изпуснал автобуса.
Една жена разляла кафе върху дрехите си и й трябвало време да се преоблече.
Нечия кола не запалила, някой се върнал да вдигне телефона.
Детето на друг се забавило и не било готово навреме.
Мъж не успял да си вземе такси.
Това, което ме впечатли особено, бил мъжът, който онази сутрин обул нови обувки, отишъл на работа по различен начин, но преди да стигне там, му излязъл мазол на крака. Спрял в аптеката да си купи лейкопласт! Ето защо той е жив сега.
Сега, когато съм в задръстване, изпусна си асансьора, върна се да отговоря на телефона… Когато се случат всички тези малки неща, които ме дразнят, си мисля, че това е точно мястото, където Бог иска да бъда в момента.
Следващия път, когато почувствате, че денят ви не започва както трябва, децата ви се обличат бавно, не можете да намерите ключовете за колата си, закъсвате на всеки светофар, не се разстройвайте и не губете нервите си: „Бог гледа да ви предпази. Всичко е за добро.“
Не бързайте като ботаник в джунглата,
Не се притеснявайте, че не сте успели навсякъде,
Може би сте закъснели да се качите на „Титаник“.
