Работя в офис в центъра на столицата. Компанията ни е престижна и заплащането е добро, ето защо не се изненадах, когато видях младо слабо момиче да тича из офисите с парцал. Тя беше новата хигиенистка и винаги изглеждаше много притеснена.
Често ми се налагаше да оставам до късно на работа и за да не й създавам затруднения, й позволявах да измие пода, докато съм още там. Само веднъж забелязах как тя погледна шоколадовите бисквити, лежащи в буркан на масата.
Въпреки че не бяха много полезни, от време на време си хапвах от тях с кафето. Сестра ми ми ги пращаше от Англия.
– Вземи си! – предложих й с усмивка.
– Няма нужда, благодаря! – отговори смутено момичето.
– Вземи си, не се срамувай, в шкафа имам много от тях.
Момичето плахо взе една бисквита и започна да я дъвче с удоволствие.
– Как се казваш?
– Валя. Много са вкусни. Никога не съм яла такива. В моето село предлагат съвсем обикновени. А аз много обичам сладко!
– Е, можеш да ги ядеш без страх – коментирах аз стройната й фигура.
Оттогава от време на време гощавах новата си приятелка с лакомства, които тя не можеше да си позволи.
Говорехме с нея почти всеки ден. Разбрах, че Валя учи в един от университетите, а след лекции, работеше при нас като чистачка на половин работен ден, тъй като майка й имаше още четири деца, останали в селото й и тя не можеше да не й помогне.
Зимата бавно идваше. Спрях да оставам до късно на работа и затова почти не виждах Валя, но винаги оставях на масата специални бонбони и сладки.
Един ден дойдох на работа и забелязах, че вчерашното лакомство не е докоснато. Този ден останах до късно на работа, само че вместо приятелката ми Валя в офиса влезе пълничка жена с парцал и кофа.
– А къде е Валя?
– Беше махната. Постоянно се чувства зле и вече не може да работи.
– Да не би да се чувства зле, защото е бременна? – попитах аз.
– Нямам представа. – сви рамене жената.
И аз не знам по каква причина, на следващата сутрин чаках момичето пред университета с кутия джинджифилови бисквити. Вероятно си спомних онези моменти, когато самата аз бях оставена сама с малкия си син и бях готов да върша всяка работа, само за да не седя гладна.
Лекциите свършиха, студентите взеха да излиза и скоро видях моята приятелка Валя.
– Валя! – извиках аз.
– Госпожо Павлова? – погледна ме учудена Валя. – Какво правите тук?
-Реших да те почерпя с бисквити! — усмихнах се. — Да се разходим, по пътя можеш да ми споделиш какво се е случило.
Влязохме в едно кафене и Валя започна да ми разказва своята горчива история, стара като света. Тя се влюбила в млад мъж, а след новината за бременността й той изчезнал безследно.
– Така че дори не знам какво да правя сега. Не мога да се върна на село при майка ми. Тя ще ме упрекне, че на цялата криза съм й довела още едно гърло за хранене. Ще родя след пролетната сесия.
– Няма да се върнеш на село, спокойно – успокоих я аз – Разбираш ли нещо от счетоводство?
– Учела съм счетоводство и винаги съм се справяла отлично — каза гордо момичето, — Но кой има нужда от работник с бебе? — тя наведе глава.
– На мен ми е нужен. Но имам едно условие – след часовете трябва да идваш в офиса, за да те науча на същността на работата, да натрупаш опит и знания, да почнеш да пестиш за жилище, а след раждането ще излезеш по майчинство и ще преминеш към дистанционна работа. Какво ще кажеш?
Момичето едва не припадна от шок! Очите й станаха влажни.
– Шегувате ли се? Всичко това реално ли е? Сънувам ли?
– Офертата ми е реална. Би било твърде жестоко да се шегувам с те. Така че ще се видим утре в офиса.
Всъщност Валя се оказа много услужлива, внимателна и работлива. Никога досега не съм срещала такива служители. Тя много бързо научи основите на счетоводството, задълбочи се във всички проблеми и след раждането на прекрасно си бебе не ме излъга – месец по-късно започна да работи онлайн.
Валя се справя прекрасно като майка, а аз понякога им ходя на гости. С шоколадови бисквити.
