1. Никога не налагайте вярата си в Бог. Вярата в Бог не е идеология, а лично отношение и тя трябва да израства. Налагането върху друг само ще предизвика отхвърляне, за дълго време, а може би и завинаги. Не се превръщайте в активист.
2. Никога не наказвайте за неверие в Бога. Особено децата. Това е залог за фалшива вяра, както и неискреност като черти на характера за цял живот. Тогава те ще започнат да ви мамят.
3. Никога не манипулирайте вярата в Бог. Не „използвайте“ Бог като условие за каквото и да било. В противен случай такава „вяра“ ще се превърне просто в „условен рефлекс“.
4. Никога не се хвалете с вярата си в Бог. Веднага щом започнете да се хвалите с вярата си пред другите, това се превръща в празно бърборене.
5. Никога не парадирайте с вярата си в Бог. Щом започнете да демонстрирате вярата си, тя просто изчезва и ставате просто актьор.
6. Никога не пречете на никого да вярва в Бог. Особено ако е друга вяра. Пътищата към Бога са различни и не е вярно, че само вие сте на верния път.
7. Никога не се състезавайте във вярата в Бог. Започнете ли да се състезавате във вярата си, се връщате в детската градина. Ако това ви устройва, тогава можете.
8. Никога не се срамувайте от вярата си в Бог. Просто защото има интересен парадокс: единият си мисли, че другият ще му се изсмее, ако разбере, че е вярващ. Но другият мисли по същия начин.
9. Никога не се подигравайте на вярата на друг човек в Бог. Умният човек уважава интересите на другия, дори и да не ги споделя.
