Не помня баща си, защото родителите ми са се развели, когато съм била едва на три години. Днес съм на двадесет и четири години и съвсем наскоро баща ми се появи в живота ми, като изискваше от мен внимание, любов и грижи.
Просто не можех да повярвам.
Винаги сме живеели двете с мама; за баща си нямам никакъв споме. Щом срещнал нова любов, той ни напуснал и никога повече не се появи в живота ми. Той дори не сметна за необходимо да ме поздрави за рождения ми ден.
Дори в детството си реших, че щом баща ми не общува с мен, то вероятно просто е починал. За детската ми психика беше по-лесно да възприема реалността по този начин. Майка ми никога не ми е говорила за баща ми, но грижливо пази в албум снимката, на която той ме държи като мъничка в ръцете си.
Майка ми посвети целия си живот на мен; тя повече не се срещна с други мъже. Работеше по цял ден, за да нямам нужда от нищо. Винаги ще съм й благодарна за това.
Мама работеше като продавач в магазин през деня, през уикендите работеше на пазара, а вечер шиеше неща за хората по поръчка.
Много рядко ни идваше на гости нейната майка, моята баба, която живееше на село. Тя винаги ни носеше много подаръци: мед, ядки, сладко и малко кисели краставички.
Макар че баба идваше при нас много рядко, аз я обичах. Майката на баща ми живееше до нас на съседната улица, но никога не общуваше с мен.
След като завърших училище, влязох в университет и едновременно с това започнах да работя на непълно работно време. По това време майка ми вече работеше като майстор в техникум, но в същото време продължаваше да шие по поръчка.
С моите приходи започнахме да живеем малко по-добре.
После се случи нещо ужасно. Майка ми изведнъж се разболя и започна да се топи пред очите ми. Отиде си буквално за няколко месеца.
След като тя си отиде, аз останах съвсем сама и реших, че каквото и да става, трябва да завърша следването си. Дори не искам да си спомням пътя по който минах, защото тогава ми беше много трудно.
Но най-изненадващото предстоеше.
В това време се появи баща ми. Появи се на прага на апартамента ми с един куфар в ръце. Едва го познах, тъй като го бях виждала само на онази снимка. Бе се променил много: бе станал отпуснат и видимо стар.
— Дъще, колко си пораснала и каква красавица си станала! – започна да се вайка баща ми. — Наистина ли не разпозна татко? Как ще посрещнеш стария си баща?
Бях толкова шокирана от появата му, че без да осъзнавам дори го пуснах в апартамента. Струваше ми се, че съм в кошмар.
Отидох в кухнята да му направя чай, а той се влачеше след мен и продължаваше да ми говори нещо. Разказа ми как втората му съпруга го оставила без нищо, а след това ми каза, че имам и брат, който сега е на осемнадесет години.
Когато дойдох малко на себе си, попитах баща си за причините за посещението му при мен.
Той започна да се възмущава и да говори, че е несериозно децата да питат бащите си защо са дошли. И заяви, че съм му липсвала.
Веднага го контрирах:
— 20 години не се сети за мен, а изведнъж бащинските ти чувства се пробудиха… Значи си живял безгрижно, а после, когато семейството ти ти е било шута, си се присети за дъщеря си…
— Сега живееш сама, а аз имам нужда от място, където да живея. Жена ми така ме изигра, че останах без пукнат лев. Ти и аз сме семейство и трябва да се държим заедно. Няма да ме изхвърлиш на улицата, нали?
— О, ще те изхвърля и още как. Ти не ми даде нищо в този живот, дори не ми се обади на рождения ми ден, а си се сетил сега? Благодарна съм ти, че ме посети, но хайде, махай се от апартамента ми!
Тогава баща ми побесня. Започна да ми крещи, опитваше се да засегне съвестта ми, но аз му казах, че ако не излезе от апартамента ми, ще извикам полиция.
В един миг цялата доброта избяга от баща ми, той си тръгна, затръшна вратата, а след него исках да се изкъпя с антисептик. Чувствах се толкова отвратена в душата си след пристигането му, че не мога да го опиша с думи.
Не искам да чувам за този паразит никога повече.
