Жената поискала да подържи новороденото си бебе. Това, което се случило, шокирало всички

майка и бебе

Карън и Брайън Волман вече възпитали две деца, когато решили да си имат още едно.

Карън забременяла, но за съжаление детето било диагностицирано със синдром на Даун. Лекарите в един глас заявили, че няма да оцелее. Освен това, състоянието на плода било лоша, заради аномалното натрупване на течности.

„Те ни казаха, че той наистина може да се роди мъртъв“ – разказва Карън. – „Но с мъжа ми решихме да запазим надежда“.

Волман се молила през цялата си бременност синът й да се роди жив. Тя постоянно си представяла как той ще си играе с по-големите брат и сестра, как го прегръща и се усмихва.

„Ще му пея приспивни песнички“ – казвала Карън по време на бременността.

Когато настъпило раждането, семейството било много нервно. За щастие, Ренер (така кръстили момчето) се родил жив. Семейство Волман били на седмото небе от щастие.

Все пак ги чакало още едно изпитание. Момчето се родило на 35 седмица, имал бъбречна недостатъчност, затова бил изпратен в отделението за интензивна терапия. Ренер бил прикован към медицинските уреди, които му помагали да диша в продължение на 75 дни.

„Това беше ужасно. Да ги виждаме болен беше непоносимо. Чувствате се безпомощни родители. Но сте длъжни да откриете позитивните моменти, колкото и да е тежко“ – казва Карън.

На 70 ден лекарите съобщили на семейството, че трябва да се подготвят за най-лошото. Момчето всеки момент щяло да почине: „Накараха ни да седнем и ни казаха, че той няма да оцелее. Може би още няколко седмици, месеци ще поживее, но после това е всичко“ – спомня си жената.

Съсипаните от мъка родители не си намирали място. Те така искали това момченце и се надявали до последно, че с него всичко ще бъде наред.

Лекарите ги попитали имат ли последно желание относно умиращия им син, а Карън отвърнала: „Искам да спася живота му“.

За съжаление това изглеждало невъзможно. Когато изключили апарата, обезпечаващ живота на Ренер, Карън поискала да го подържи в ръце.

майка-държи-бебе

Тя го люлеела на ръце, пеела му песнички. Всеки член на семейството го държал за първи, а може би и за последен път.

Докато Волман се готвели да отведат бебет вкъщи, за да изкара там своите последни дни, неочаквано Ренер започнал да проявява признаци на подобрения. Нямало никакви медицински причини за това, „всичко просто се променило“ – казва Брайън.

бебе-със-синдром-на-Даун

След около 6 месеца и половина момчето оздравяло и укрепнало достатъчно, за да се върне вкъщи.

„Порази ме скоростта, с която той оздравя. Той е истинско чудо и за неговите прегръдки си струва да се бориш“ – казал главният лекар, лекуващ Ренер.

трогателна

Днес мо%

Advertisement
loading...
Фейсбук коментари