Пътувах във влак. Когато влакът тръгна, мъжът, който беше в далечния ъгъл на вагона, се изправи. По вида му личеше, че е бездомник. Мисля, че беше на 45-50 години. Ето какво се случи след това:
Инцидентът
Бездомникът се огледа и каза: „Господа, добри хора, казвам се Павел. От три дни не съм ял нищо. Честно казано ме е страх да крада, защото нямам сили да избягам. Но съм много гладен. Нека всеки даде колкото може. Помощ… Погледнете лицето ми, понякога пия, но сега съм наистина много гладен.
Е, нашите се оказаха добри хора. Всеки пътник даде кой колкото има.
Когато Павел премина през целия вагон, той се обърна към пътниците и се поклони. Човекът каза: „Благодаря ви, добри хора. Бог да ви благослови“.
Изведнъж мъжът, който седеше до прозореца, погледна ядосано просяка. Той каза високо: „Бързо се махай от тук. В какво си добър? Може би дори не знам с какво ще нахраня семейството си днес. Може би вече седмица без успех си търся работа. Но аз не прося като теб, жалък си.“
И в този момент Павел направи нещо, което ни изненада. Той извади всичките си пари от джобовете си и се приближи до ядосания човек. Бездомникът му подаде парите и каза: „Вземи ги. На тебе са ти по-нужни“.
Човекът се изненада: „Какво?“
„Ето, вземи“, просякът сложи парите в ръката на мъжа и бързо напусна влака.
След малко всички сякаш бяха забравили за този инцидент, а мъжът все още седеше на мястото си и гледаше през прозореца.
Когато минах покрай него, за да сляза на спирката, той все още седеше. Погледнах го и видях, че плаче.
Хората не се срещат случайно. Душата на този човек също се събуди, сега ще му бъде по-лесно да живее.
